Жената А замина, мъжът Б също замина. В градчето Ли те не се познават, но и двамата са в градчето Ли. Така разказват хората.
Жената А започна работа в пекарна за сладкиши и мекици в градчето Ли, странно нещо, как на едно място се продават хем мекици, хем сладкиши? Жената А става всяка сутрин в четири, вади оставеното вчера вече втасало тесто и от него прави мекици и сладкиши. Хората от градчето Ли се събират в пекарната на жената А и вдъхват аромата на мекиците. В градчето Ли има малка река, всички стари хора казват, като малки често влизахме да се къпем в нея. Но сега тя мирише.
Покрай брега на малката река профучава градски автобус. Мъжът Б хваща автобуса в градчето Ли, слиза от автобуса пак в градчето Ли, тъй като градският автобус се движи само в рамките на градчето Ли. Мъжът Б никога не закусва, дали това не е причината да не се познава с жената А? Все пак може би ще дойде ден, когато някой ще му каже, с жената А сте от едно село, на него със сигурност ще му стане любопитно и ще отиде да изяде една от закуските на жената А, за да се запознае с тази своя землячка, за която всички говорят.
И така, жената А и мъжът Б са в градчето Ли, двамата не се познават. И аз искам да отида в градчето Ли.
от сборника „Искам да ти кажа за едно градче на име Ли“
превод от китайски: Стефан Русинов
страшно готина светкавица 