У Цин: Ключова дума: бягай

 

Понякога, доста често всъщност, осъзнавам, че имам огромна нужда от пари, за да мога да се отърся от битийното си неудобство. Вървя си по улицата, както си вървях по улицата вчера. Когато нощта започна да се спуска, почувствах, че нямам дом, където да се върна, почувствах, че искам да умра, че съм изгубил всичките си приятели, че ме е страх да се събудя утре. Всичко това е свързано със следния въпрос:

Колко дълга може да бъде една нощ?

Друг въпрос: колко цигари ще изпуша за една нощ? Или: колко въпроса може да разреши една цигара?

Първо, ще си затегна връзките. След това ще извадя всичко от джобовете си и ще го сложа на едно място, ключове, адресник, телефонна карта. Освен това не трябва да ям прекалено много, трябва да пийна малко вода. За тези неща не се тревожа.

Посред нощ, намирам се на улица „Нансин хоу“, вървя напред-назад, чакам. Силно се надявам да не чакам прекалено дълго, всичко е премислено. Само не знам колко ще трябва да чакам, даже се надявам да се препъна някъде и да си строша коляното, или пък главата, след което ще се прибера вкъщи, ще кажа на майка, че много ме боли, ще ме вкарат в болница, там ще ме сложат да легна и така ще премине цялата нощ.

Тя. Тя е млада, около двадесет и шест-седем годишна. Не носи огърлица, или може би носи, но на мен не ми трябва огърлицата й. Замислям го семпло, просто ще грабна чантата й. Ако имам късмет, вътре ще има няколко стотин юана, може би над триста. В чантата ще има и гримове, бележник и всичко останало, а като я гледам, има вероятност и телефона си да държи вътре.

Както вървя зад нея, започвам да тичам, набирам скорост (казах, че всичко съм премислил). Сграбчвам чантата й. След това не ми е много ясно, казвам си, сега трябва да направиш само едно нещо и то е да се скъсаш от бягане, да бягаш до самата граница на възможностите си. Ако успея, значи кражбата ми е минала успешно. Мисля си, че тя ще изпищи, след което ще се развика: ограбиха ме или дръжте крадеца. Само че нищо не чувам, само усещам, че тя е зад мен и ме гони. Значи, аз бягам, тя ме гони. Ясно ми е, че понеже сега съм крадец, още повече крадец, извършил първата си кражба, ще бягам страшно бързо, много по-бързо от обикновено. В същото време обаче тя пък е жертва на кражба, от къде на къде така лесно ще се откаже от собствените си принадлежности? Затова и тя като мен ще бяга много по-бързо от обикновено.

Пътят е доста оплетен, има много завои, но не е нужно да познавам улиците, трябва само да не спирам, да си проправям път и да се отърва от нея. Тя не се отлепва от мен, чудя се аз ли не бягам достатъчно бързо или пък на нея много й се удава бягането (да не би пък да е лекоатлетка?), следва ме по петите, чувам как звукът от краката на двама ни туп туп туп се събира в едно, в един миг тя почти ме настига.

Не мога повече, кражбата ми претърпя провал, гърлото и главата ми вече ме болят ужасно. Захвърлям чантата отстрани на пътя и остисквам здраво, за да продължа да бягам, скърбящ и изнемогнал. Мисля си, че всичко свърши. Тя обаче не спира, най-неочаквано подминава чантата си и продължава след мен!

Изведнъж се спирам, всъщност изобщо не е изведнъж, просто вече не мога да се мръдна, ужасно зле ми е. Обръщам глава, гледам я намръщен, едва си поемам дъх, тя също се спира, естествено и тя е толкова изморена, че не може да обели и дума. И двамата стоим приклекнали, гледаме се и пъхтим. Започвам да обмислям дали да не се сбия с нея, за жалост не си нося кама или някакво друго оръжие.

Минава към половин минута. Внезапно затичвам. Казвам си, бягай, право към смъртта… Накрая излизам на булеварда, махвам на едно такси и бързо се намушвам в него.

Опитвам се да сдържа дъха си. Казвам на шофьора, улица „Фуцин запад“. Освен това му казвам, право в очите, че тренирам бягане на дълги разстояния. Разбира се, веднага се сещам, че не нося абсолютно нищо, включително пари. Ама че неудобно.

 

На следващия ден, когато ставам, вече е два следобед. Измивам си зъбите, лицето, пия много вода. След това пак лягам на леглото. В това време се чука на вратата. Ставам да отворя. На прага стои момичето от вчера.

Викам: ти си ненормална!
 
 
 
от сборника разкази „Един ден“ (2009)
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s