Ма Дзиен: Изплези си езика

Книгата в сайта на Жанет 45 и в Goodreads.

Интервю на Марин Бодаков с Ма Дзиен.

Отзиви:

„Изплези си езика“ предлага силно въздействащо съчетание между натурализъм и сурова красота. Ма Дзиен преобръща както официалния образ на „социалистически Тибет“, така и сладникавите клишета за „вечната духовност и мъдрост“, превърнали планините в туристическа атракция, будистки Дисниленд. Животът на номадите по тибетските плата или монасите в будистките манастири се оголва пред нас в естествената си аморалност, подобно на революцията и красноармейците в „Конармия“ на Исак Бабел. […] В „Изплези си езика“ обаче няма и следа от онази нарочно търсена бруталност на несръчните писатели, които държат да ни покажат гадостта на живота, скрито внушавайки, че самите те са носители на нормалността. В разказите на Ма Дзиен липсва морализаторска позиция, а големият контрапункт на нищетата на съществуването е Планината с нейното нечовешко величие. Пределно обраният, охладен стил на Ма Дзиен оставя усещането за свръхреалност, за халюцинация посред разредения въздух на планините.“ – Бойко Пенчев, Light

„Разказите са за номадите в подножието на Хималаите, в най-изостаналата в развитието си провинция на Тибет. Ежедневието им е такова, каквото е описано в книгата, вероятно от хилядолетия. Живеят в мистичен свят на религиозни вярвания и обреди движен от съвсем прозаичните закони на физиката и нетленността на телата ни. Истории за примитивни щения в примитивен свят, населен със смърт и секс. На някои ще им се стори шокиращ и реално е такъв от съвременна гледна точка, но в онези изолирани райони, в които фотоапаратът е като бутилката от кока-кола за бушмените, всичко изглежда някак в реда на нещата.“ – (some)thing (like) nothing

„Човек може да си въобрази всякаква картография на своята персона. Може да си представи, че под кожата му всичко е пълно с душа, или пък да си мисли за своите вътрешни Индии, Тибети, Африки и т.н. Може да вярва в чакрите. И да си въобразява, че е венец на творението. Обаче тази книга – с описанието на един покъртителен урок по тибетска анатомия, в който учителят вади от един труп вътрешности, хрущяли и очи, за да разкаже разни работи за въпросните чакри – напомня много ясно, че под всички наши фантазии сме си кости и плът, и крайни същества, и ако искаме да уважаваме живота, трябва да почнем оттук.“ – Зорница Христова, в. Култура

„В тия под 100 страници има толкова красота, но и толкова болка, толкова оголена до крайност човешка наивност, но и заключени зад девет катинара чувства.“ – Христо Блажев, Книголандия

„Ако личността, както сподели един мой познат, може да бъде опозната в малките неща – в начина, по който си държи ръцете, в начина по които изглеждат ноктите, дали устните и са сухи, в думите, позата – то тогава Ма Дзен събира всички тези микросветове, вплетени в хората, за да нарисува чиста първичност и да я прегърне с разбиране към целия непознат Тибет – груб, самотен и съжаляващ, но чист в дълбочината си.“ – Темз Арабаджиева, На по книга, две

„Историите в „Изплези си езика“ са кратки, но достатъчно въздействащи и стъписващи. След всеки от тях неизменно правих малка пауза, за да осмисля логиката на случилото се. Разбрах, че в тибетските земи животът е суров и тежък. Високата надморска височина, редкият въздух и хапещият студ сякаш сковават човешките сърца и топлината в тях се загубва. Ежедневието е изпълнено с толкова много молитви и ритуали, че хората забравят личните си желания. Сляпата религиозност господства в бита.“ – Димитър Аврамов, Avramchika

„Да, в „Изплези си езика“ има много от детето Ма Дзиен, от детето в нас, което търси и попива чуждото, което няма търпение да открие още една нечувана подробност.“ – Теодора Лалева, Our walls and bridges

„Никога преди не съм чела някой, който така поетично и спокойно да говори за смърт, кръв, насилие, мизерия и нищета. Ма Дзиен сякаш е седнал насред тибетското плато и рисува от натура, с лека състрадателна усмивка на лице – толкова красиво говори за грозното и суровото.“ – Све Стоянова, Date a girl who reads

„Пет сурови истории, в които човекът, живеещ на „Покрива на света“, е представен като незначителен на фона на величествените планински вериги, пустите плата и религиозните обреди. Човекът далеч от цивилизацията, поставен в условията на глад, студ, самота и неизбежна смърт. Всичко е толкова неподправено и реално, че не е нужно да се изкачиш на най-високия връх и да лишиш мозъка си от нормалната доза кислород, за да ти се завие свят.“ – Любина Йорданова, Лира.бг

„Това са 5 отвратителни разказа. И не като литературна стойност, или пък като смислова такава. Просто разказват 5 истории, които все се надявах да са художествена измислица, истории, които не ми се иска хората да преживяват. И тъй като… какво ли пък знае една малка глупачка за Тибет, тази представа много ми загорча. И не толкова, че да искам да я забравя.“ – Станислава Войчева, Левитация

„„Изплези си езика”, при цялата бруталност на своето съдържание, не е опит за осъждане и изобличаване на процесите, случващи се в непознатата вътрешност на една така далечна за нас култура, а провокация за нейното разбиране и оценяването й в контекст, изключващ вкоренената ни цивилизована западна чувствителност. Ма Дзиен отправя апел за внимание, съчувствие и съпричастие, на първо място целящ да изтласка западните морални кодове, с които боравим, именно за да успеем да разберем (или поне да се доближим до разбирането) възможно най-истински живота на „хората отвъд облаците”.“ – Христиан Йовчев, Под моста

„Разтърсващи, запомнящи се хиперболи са образите на жената. Духовното е претопено в смес от ритуалност, първичност и физиология. Понякога с безпристрастност на наблюдател откриваме в нечий неин поглед, усмивка или мирис на мускус бледи следи, напомнящи за някога съществувала красота.“ – Мира Балдаранова, Книжка с мишка

„Ма Дзиен умее с няколко щрихи да опише смразяващия свят на една откъсната от света и застинала във времето култура, далеч от меркантилния Катманду и от ятата шумни туристи, но и потънала в безвремието на „мека диктатура”, където съществуват полиандрията, а битките с демони са ежедневие; където оскъдицата принуждава хората да живеят в инфрачовешки условия и да споделят дори плътта си с птиците след своята смърт, а ръцете на крадците се окачват да съхнат на открито, след като бъдат отрязани.“ – Пенка Матева, Кафене

„Ма Дзиен не ни спестява нищо от жестоката тибетска действителност, ставаме свидетели на неразбираеми и потресаващи ритуали, които ме потресоха дълбоко. Разказите са изключително натуралистични и брутални, така че ако сте с по-слаби нерви и по-чувствителни, категорично не посягайте към тази заблуждаващо симпатична книжка.“ – Ваня Червеняшка, Книжен свят

„Нещата, за които Ма Дзиен пише не са удобните за китайския режим локумени залъгалки, а свирепи действителности на осиротелите от човечност хималайски земи. Разказите в “Изплези си езика” са само пет, но тъгата в тях е достатъчна и всепоглъщаща. След последния ви идва да пратите по дяволите ваджра посвещението, ритуала кармамудра и цялата дивотия с духовното усъвършенстване.“ – Антония Начева, Thought Tourist

„Когато става все по-ясно, че в Тибет има повече китайски войници и повече бутафорни монаси отколкото истински будисти, когато магазините заемат местата на манастирите и когато дхарма се разсейва все повече и тибетската традиционна култура изглежда обречена, Ма Дзиен, също като Лалунг Палги Дордже, жертва себе си, личния си уют и мирния живот в родината си, за да покаже, че единственото средство срещу гибелта не е някакъв строго фиксиран религиозен или политически устав, а непрекъсната бдителност, критичност и опресняване на реалността. Подканата на Ма Дзиен е към всичко, което волно или неволно погубва дхарма, към китайци и тибетци, към теб и мен: “Изплези си езика”, казва. Покажи, че не си демон.“ – аз, четох книга