Ли: Напразен смях

Той обича да се смее. Често, когато се засмее, пада някъде, където може да падне, и се задавя от смях. Питам го, на какво се смееш? Той надига зачервено, останало без дъх лице и само махва с ръка, иска да каже, ох, не, не мога, много е смешно.

Една вечер седим заедно на дивана и гледаме телевизия. Дават местно предаване, казва се „От мястото на събитието“. Изведнъж изскачат реклами, рекламата е на салам Прелест. Едно момченце и дядо му водят малко прасе нанякъде, а на следващия ден момченцето вече яде салам Прелест, лапа и казва на друго дете, естествено, че е вкусно, произведено е от био прасе. Прилича малко на Жун Шъ[1].

Както си седи от дясната ми страна, той изведнъж избухва в смях. Питам, сега пък на какво се смееш? Той пак махва с ръка. Смее се, смее се, след което изведнъж спира, лежи проснат на дивана и не помръдва.

Мисля си, сигурно най-накрая е умрял.

 

---

[1] Жун Шъ – китайски певец (б.пр.)

 

от сборника „Искам да ти кажа за едно градче на име Ли“
превод от китайски: Стефан Русинов

Ли: Напразна смърт

L умря напълно неочаквано. След последния си час в училище тя извървя една уличка, мина по брега на реката, прекоси моста, купи бутилка ракия от магазинчето пред входа, след което се качи в стаята. Лелката от горния етаж тъкмо простираше. Тя видя, че L остави раницата си на балкона. Слънцето блестеше. Впоследствие, когато хората си спомняха, старият портиер Джан каза следното, какво му стана на това момиче, всичко й беше наред, какво толкова лошо видя в живота?

 

Приятелят на L се втурна нагоре към стаята.

 

– Самоубийство ли?

Полицай на средна възраст оглеждаше изпод вежди мястото на инцидента. Най-обичайното доказателство за самоубийство: приспивателни. Бутилка от ракия, съборена на пода до леглото. Остатъци от газ из цялата стая. Тялото беше отнесено. Полицаят очевидно недоволстваше. Чекмеджето зееше отворено, нещата вътре бяха преровени така обстойно, че приличаха на разцъфтяла леха, насред лехата лежаха снимки на момичето. Нищо необичайно, лицето на полицая на средна възраст бе безизразно.

 

– Чу ли, че момичето от горния етаж се самоубило? Казват, че сложила приспивателни в ракия и ги изпила, на всичкото отгоре пуснала и газта. Пълен ужас.

Ли Тама пресрещна тъкмо прибралия се от командировка Уей Минджъ, в ръката си държеше кълбо прежда.

– Тама, не се безпокойте, за днешните младежи нищо не се знае. – Уей Минджъ буташе велосипед. – Отивам да взема Маомао, вие си вършете работата.

– Пълен ужас, изглежда наистина не е искала да продължи… – мърмореше на себе си Ли Тама, докато се качваше по стълбите. Погледна към терасата на третия етаж, там до раницата беше кацнал гълъб.

 

L умря напълно неочаквано. Когато впоследствие хората си спомняха, това бе единственото им заключение. А приятелят на L?

 

L вървеше по брега на реката, Z носеше камара книги в ръце и я следваше. Оф, хайде, къде да е ще свърши работа. Z внезапно спря.

Тя се обърна, изгледа Z, след което продължи направо. Срещу моста имаше редици малки къщи.

Часът, 4 следобед.

 

Аган се готвеше да заминава за чужбина. Този следобед, докато говореше с приятелката си по телефона, Аган чу на вратата да се чука. Да, да, няма да те забравя, някой чука на вратата, ще ти звънна след малко. Обут в пантофи, той отиде да отвори. Едно момиче стоеше на прага и го гледаше, извинете, вие ли давате стая под наем? Едно момче стоеше зад нея, прегърнало камара книги.

Очилата от магазинчето първо научи, че новата съседка, се казва L. След това разбра и за Z. Този следобед Очилата продаде предпоследната си бутилка арготоу[1]. Прибрала последната бутилка под дрехата си, тя се готвеше да затвори магазина преждевременно. Една бутилка арготоу. L стоеше пред нея, нарамила раница. Очилата се подвоуми, след което извади последната бутилка, два и петдесет.

 

Накрая полицаят на средна възраст каза, вече сме сигурни, че е самоубийство. Вижте дали не е оставила предсмъртно писмо или нещо подобно. И се свържете с роднините й.

 

Хобито на Лин Ютан е да отглежда гълби. Гълъбът е много по-послушен от дъщерята, казваше той постоянно. Никой не беше виждал дъщеря му. Няколко души бяха виждали снимка. Хората, които бяха виждали нейна снимка, казваха на хората, които не бяха виждали нейна снимка, нищо необичайно. И така всички знаеха, че дъщерята на Лин Ютан не е нищо необичайно.

 

Z се втурна нагоре към стаята.

 

Значи е имала още един приятел, често ли идваше? Полицаят на средна възраст изгаси цигарата си в единствения пепелник в кабинета, докато гледаше стария Джан.

Осем вечерта е, старият Джан хвърли фаса си на земята.

 

Случаят е приключен. Той се прозя, метна куп листи върху бюрото, прокара поглед през снимките, разпиляни върху него. Уведомен ли е хазяинът? Хазяинът е в чужбина, но вече му е изпратен имейл. Добре, това е за днес тогава. А, да, Сяо Гу, не забравяйте да се свържете с роднините й. Разбрано. Хубаво, хубаво, да се прибираме да спим.

 

Лин Ютан разбра последен. Този ден всички видяха дъщеря му. Нищо необичайно.

 

Z се втурна нагоре към стаята, повдигна глава и се огледа.

Гълъбът до раницата беше отлетял.

 

---

[1] Арготоу – силно алкохолна дестилирана зърнена напитка (б.пр.)

 

 

от сборника „Искам да ти кажа за едно градче на име Ли“
превод от китайски: Стефан Русинов

Ли: Свободна професия

Днес е седмият ден, в който кръстосвам край тази спирка. През тези седем дни успях да заловя само един крадец, на два метра зад гърба му го замерих с една тухла и му счупих главата, той падна на земята, наоколо веднага се насъбраха хора. Една възрастна жена ме посочи и каза, този младеж е голяма работа.

Аз не съм полицай, полицаите залавят и други престъпници. Аз залавям само крадци.

Чул бях, че напоследък около спирката на 34 имало много крадци, затова преди една седмица се спотаих там. От време на време пристъпвам и се опирам в парапета, все едно се каня да се кача в автобуса, само че никога не се качвам. Възможно е много крадци вече да са ме забелязали, така че броят на крадците, които мога да заловя, все повече намалява.

Проблемът с яденето не е никак сложен, точно зад спирката има една закусвалня. Въпреки че е мазна и мръсна, това изобщо не е важно, защото всичко е в името на залавянето на крадците.

Вярвам, че аз съм най-добрият ловец на крадци тук. В автобусите се качват все по-малко крадци и няма как да не се отбележи, че аз имам някаква заслуга за това. В цял Чънду със сигурност немалко крадци вече ме разпознават. И точно защото ме разпознават, на мен ми се отварят все по-малко възможности да ги залавям. Чух, че онзи ден, тъкмо когато съм си тръгнал от спирката, на един човек му откраднали парите. Много са хитри, затова трябва да удължа бденията си, особено когато хората отиват или се връщат от работа, тогава трябва да съм най-внимателен. Очите ми следят зорко джобовете на всеки човек, знам, че ако наблизо има крадец, до джоба със сигурност ще се вижда ръка. На няколко пъти за малко да сграбча ръката, но все се оказва, че тя просто се е лашнала в близост до джоба, после изчезва.

Все пак и от това съм доволен, то е знак, крадците никога не могат да устоят на подтика да крадат неща и всичко това означава, че те са на границата на търпението си, съвсем скоро ще се издадат.

Ако имаше Нобелова награда за залавяне на крадци, със сигурност щяха да ми я присъдят.

Освен това специално за целите си започнах да тренирам бягане на дълги разстояния. Крадците винаги бягат по-бързо от преследвачите си, ако тичаш зад него и едва си поемаш дъх от изнемога, усилията ти отиват на вятъра, а на всичкото отгоре и само се излагаш. Трябва да съм като един истински бегач на дълги разстояния, тичам по петите му, изпълнен с праведни намерения, мускулите ми се движат с единствената цел да заловят крадеца. Очите ми са малко далекогледи и по време на оглеждането това ми дава незаменимо предимство. Тялото ми е длъгнесто, което ми позволява да се движа по-свободно из сгъчканата тълпа. Външният ми вид съвсем не издава величествената ми добродетелност, заради това оставам незабележим за крадците.

И така преди една седмица залових онзи крадец. Сега продължавам да чакам. Ако тук не се появят други крадци, ще сменя мястото.

 

от сборника „Искам да ти кажа за едно градче на име Ли“
превод от китайски: Стефан Русинов

Ли: Искам да ти кажа за едно градче на име Ли

Жената А замина, мъжът Б също замина. В градчето Ли те не се познават, но и двамата са в градчето Ли. Така разказват хората.

Жената А започна работа в пекарна за сладкиши и мекици в градчето Ли, странно нещо, как на едно място се продават хем мекици, хем сладкиши? Жената А става всяка сутрин в четири, вади оставеното вчера вече втасало тесто и от него прави мекици и сладкиши. Хората от градчето Ли се събират в пекарната на жената А и вдъхват аромата на мекиците. В градчето Ли има малка река, всички стари хора казват, като малки често влизахме да се къпем в нея. Но сега тя мирише.

Покрай брега на малката река профучава градски автобус. Мъжът Б хваща автобуса в градчето Ли, слиза от автобуса пак в градчето Ли, тъй като градският автобус се движи само в рамките на градчето Ли. Мъжът Б никога не закусва, дали това не е причината да не се познава с жената А? Все пак може би ще дойде ден, когато някой ще му каже, с жената А сте от едно село, на него със сигурност ще му стане любопитно и ще отиде да изяде една от закуските на жената А, за да се запознае с тази своя землячка, за която всички говорят.

И така, жената А и мъжът Б са в градчето Ли, двамата не се познават. И аз искам да отида в градчето Ли.

от сборника „Искам да ти кажа за едно градче на име Ли“
превод от китайски: Стефан Русинов

Ли: Въпросът за Чън Ляо-у

На едно събиране за пръв път се разбра, че съпругата на поета Чън Ляо-у търгувала с тор. Тъй като тогава бе твърде шумно и твърде хаотично, никой не зададе въпроса, който незабавно им бе хрумнал. Много дни след това започнаха да го питат навсякъде при всякакви обстоятелства. Аз живея доста далеч от Чън Ляо-у, а и тъкмо тогава имах неплатена телефонна сметка, така че бях последният, който му зададе въпроса. Той се умълча, след което дълбоко въздъхна. Докато въздишаше, наклони тялото си напред, лицето му почти опря ръба на масата. След това преувеличено движение Чън Ляо-у каза, боже.

Този въпрос за Чън Ляо-у биваше непрестанно повдиган сред приятелите ни – имаше ли някъде събиране, все някой се присещаше внезапно и го задаваше. Дали заради това напоследък поетът Чън Ляо-у все по-рядко присъства на събиранията ни? Ако е така, в случай че някой ден престанем да повдигаме въпроса, а Чън Ляо-у вземе че се върне изведнъж, именно заради постепенното му оттегляне въпросът отново ще започне да се повдига при всяко събиране.

Въпросът за нашия приятел поета Чън Ляо-у всъщност съвсем не беше толкова загадъчен. Питахме го следното, само искаме да знаем, защо никога не е писал за тор? В отговор той каза, жена ми е продавала не само тор, а и телевизори.

 

от сборника „Искам да ти кажа за едно градче на име Ли“
превод от китайски: Стефан Русинов