Днес е седмият ден, в който кръстосвам край тази спирка. През тези седем дни успях да заловя само един крадец, на два метра зад гърба му го замерих с една тухла и му счупих главата, той падна на земята, наоколо веднага се насъбраха хора. Една възрастна жена ме посочи и каза, този младеж е голяма работа.
Аз не съм полицай, полицаите залавят и други престъпници. Аз залавям само крадци.
Чул бях, че напоследък около спирката на 34 имало много крадци, затова преди една седмица се спотаих там. От време на време пристъпвам и се опирам в парапета, все едно се каня да се кача в автобуса, само че никога не се качвам. Възможно е много крадци вече да са ме забелязали, така че броят на крадците, които мога да заловя, все повече намалява.
Проблемът с яденето не е никак сложен, точно зад спирката има една закусвалня. Въпреки че е мазна и мръсна, това изобщо не е важно, защото всичко е в името на залавянето на крадците.
Вярвам, че аз съм най-добрият ловец на крадци тук. В автобусите се качват все по-малко крадци и няма как да не се отбележи, че аз имам някаква заслуга за това. В цял Чънду със сигурност немалко крадци вече ме разпознават. И точно защото ме разпознават, на мен ми се отварят все по-малко възможности да ги залавям. Чух, че онзи ден, тъкмо когато съм си тръгнал от спирката, на един човек му откраднали парите. Много са хитри, затова трябва да удължа бденията си, особено когато хората отиват или се връщат от работа, тогава трябва да съм най-внимателен. Очите ми следят зорко джобовете на всеки човек, знам, че ако наблизо има крадец, до джоба със сигурност ще се вижда ръка. На няколко пъти за малко да сграбча ръката, но все се оказва, че тя просто се е лашнала в близост до джоба, после изчезва.
Все пак и от това съм доволен, то е знак, крадците никога не могат да устоят на подтика да крадат неща и всичко това означава, че те са на границата на търпението си, съвсем скоро ще се издадат.
Ако имаше Нобелова награда за залавяне на крадци, със сигурност щяха да ми я присъдят.
Освен това специално за целите си започнах да тренирам бягане на дълги разстояния. Крадците винаги бягат по-бързо от преследвачите си, ако тичаш зад него и едва си поемаш дъх от изнемога, усилията ти отиват на вятъра, а на всичкото отгоре и само се излагаш. Трябва да съм като един истински бегач на дълги разстояния, тичам по петите му, изпълнен с праведни намерения, мускулите ми се движат с единствената цел да заловят крадеца. Очите ми са малко далекогледи и по време на оглеждането това ми дава незаменимо предимство. Тялото ми е длъгнесто, което ми позволява да се движа по-свободно из сгъчканата тълпа. Външният ми вид съвсем не издава величествената ми добродетелност, заради това оставам незабележим за крадците.
И така преди една седмица залових онзи крадец. Сега продължавам да чакам. Ако тук не се появят други крадци, ще сменя мястото.
от сборника „Искам да ти кажа за едно градче на име Ли“
превод от китайски: Стефан Русинов
страшно готина светкавица 