Той обича да се смее. Често, когато се засмее, пада някъде, където може да падне, и се задавя от смях. Питам го, на какво се смееш? Той надига зачервено, останало без дъх лице и само махва с ръка, иска да каже, ох, не, не мога, много е смешно.
Една вечер седим заедно на дивана и гледаме телевизия. Дават местно предаване, казва се „От мястото на събитието“. Изведнъж изскачат реклами, рекламата е на салам Прелест. Едно момченце и дядо му водят малко прасе нанякъде, а на следващия ден момченцето вече яде салам Прелест, лапа и казва на друго дете, естествено, че е вкусно, произведено е от био прасе. Прилича малко на Жун Шъ[1].
Както си седи от дясната ми страна, той изведнъж избухва в смях. Питам, сега пък на какво се смееш? Той пак махва с ръка. Смее се, смее се, след което изведнъж спира, лежи проснат на дивана и не помръдва.
Мисля си, сигурно най-накрая е умрял.
[1] Жун Шъ – китайски певец (б.пр.)
от сборника „Искам да ти кажа за едно градче на име Ли“
превод от китайски: Стефан Русинов
страшно готина светкавица 