На едно събиране за пръв път се разбра, че съпругата на поета Чън Ляо-у търгувала с тор. Тъй като тогава бе твърде шумно и твърде хаотично, никой не зададе въпроса, който незабавно им бе хрумнал. Много дни след това започнаха да го питат навсякъде при всякакви обстоятелства. Аз живея доста далеч от Чън Ляо-у, а и тъкмо тогава имах неплатена телефонна сметка, така че бях последният, който му зададе въпроса. Той се умълча, след което дълбоко въздъхна. Докато въздишаше, наклони тялото си напред, лицето му почти опря ръба на масата. След това преувеличено движение Чън Ляо-у каза, боже.
Този въпрос за Чън Ляо-у биваше непрестанно повдиган сред приятелите ни – имаше ли някъде събиране, все някой се присещаше внезапно и го задаваше. Дали заради това напоследък поетът Чън Ляо-у все по-рядко присъства на събиранията ни? Ако е така, в случай че някой ден престанем да повдигаме въпроса, а Чън Ляо-у вземе че се върне изведнъж, именно заради постепенното му оттегляне въпросът отново ще започне да се повдига при всяко събиране.
Въпросът за нашия приятел поета Чън Ляо-у всъщност съвсем не беше толкова загадъчен. Питахме го следното, само искаме да знаем, защо никога не е писал за тор? В отговор той каза, жена ми е продавала не само тор, а и телевизори.
от сборника „Искам да ти кажа за едно градче на име Ли“
превод от китайски: Стефан Русинов
страшно готина светкавица 