У Цин: Сдух

 

Няма да говоря за живота си, понеже няма нищо кой знае какво за казване, по цял ден си кисна в стаята и ровя из интернет. Какво правя в интернет? И аз не знам. Отварям някоя страница и чета каквото видя, макар че повечето неща много-много не ме интересуват, нищо не ми грабва интереса. Напоследък и филми не гледам, не мога да вляза в тях. Пълна скука. На всичкото отгоре ме гони безсъние, безсънието води до раздразнение, раздразнението води до перверзия. Да вземем яденето например, вече съм се наял до пръсване, но ми се яде още, ядат ми се неща, които не са за ядене, например стол, наистина страшно ми се иска да изям ей този стол, върху който седя в момента, имам чувството, че ще е много сладък, или пък онази метална кутия за бисквити, от колко време я гледам и си представям какво ще бъде усещането да я изям, сигурно ще хруска, тоест ако зъбите ми са диамантени. Даже леглото ми тук, и него мога да изям, въпреки че е грамадно, изглежда сякаш няма изяждане, но аз вярвам, че скритите възможности са непредсказуеми, почна ли, като нищо ще го опоскам на един дъх, след това ще се надуя като балон.

В някакъв момент внезапно се сещам за мастурбиране, след което решавам да правя, така че отварям папката с порното и от събраните клипове избирам някой подходящ за съответния момент, само дето този процес е страшно досаден, тъй като не съм сигурен какво трябва да пусна, тези клипове, разбира се, съм ги гледал безброй пъти, все имам чувството, че между тях и мен има някаква дистанция, липсва ни интимност, главните героини до една са много красиви, но нали не ги познавам. Мисля си, че ако съм си приказвал с някоя, положението щеше да е друго. Те са далече в Япония, в кой точно град не знам, да речем Токио. От мястото, където живея в момента, до Токио са горе-долу 4454 километра, пеша ще ми отнеме 35 дни и 3 часа, разбира се, това включва плуване, първо пеша от Чънду до Шанхай, после от Шанхай плувам до Нагасаки, след това от Нагасаки пеша до Китакюшу, след това пак с плуване до Мацуяма, после пеша до Такамацу, след това плуване до Осака и накрая пеша до Токио. Дори да стигна до Токио, изобщо не знам къде да ходя да ги търся, накрая сигурно ще се превърна в токийския Батко Сили[1]. Даже и да открия някоя от тях, да речем Хатано Юи, какво мога да й кажа? Какво да кажа? Хатано Юи, здрасти, в тялото и погледа ти има една особено трагична меланхолия!?

Като казах меланхолия, тези дни четох, че Ларс фон Триер щял да снима филм за края на света, разказващ как Земята се сблъсква с една много по-голяма планета, а името на тази грамаданска планета е „Меланхолия“, затова и филмът се казва „Меланхолия“. Чудя се защо планетата се казва „Меланхолия“? Понеже е много меланхолична и затова решила да се блъсне в Земята ли? Мислих, мислих, накрая изпаднах в меланхолия. Хората все повече вярват, че краят на света е близо. И тъй като хората вярват, че краят на света е близо, аз вярвам, че краят на света е близо, защото вярвам, че стига хората да вярват в нещо, то става реалност. Ако аз заснема филм за края на света, той най-вероятно ще се казва „Скука“, в оставащото време до края на света, нещата, които хората правят, вече няма да имат никакъв смисъл, затова на всички ще им е много скучно и просто ще чакат. През целия филм ще си седят паднали духом и нищо няма да им се прави.

На мен сега нищо не ми се прави, един ден, попадам на едно момиче в интернет, питам я може ли да се срещнем.

Тя казва може, ама не сега. Викам, кога тогава? 2012?

Тя казва, след една седмица. Казвам, хубаво.

На следващия ден в един през нощта изведнъж ми се включва и казва, можеш ли да излезеш сега?

Викам, за какво?

Тя, да се видим де.

Викам, нали каза след една седмица?

Тя казва, сега е добре.

Викам, много е късно, пък и вали, хайде утре, а?

Тя казва, хубаво.

На следващия ден пак се уговаряме, но тя не иска да излиза. Питам защо? Тя казва, дъждът спря.

Бях се уговарял и с едно друго момиче, тя пък каза, че можем да се видим само ако има слънце. Някои неща изобщо не ги разбирам, защо някои момичета искат да се срещнем докато вали, а някои искат само на слънце, на всичкото отгоре в Чънду времето най-често е просто мрачно.

От друга страна, дори да се срещнем, какво? Аз нямам нищо за казване. Само ще седим и ще се гледаме ли? В „Мъртвата съпруга“ от „Записки за странното“ опечалената мъртва съпруга всеки ден ходеше да го види, но никога не си лягаше с него, само го гледаше на светлината от свещите, нищо не казваше, не откъсваше поглед от него. Минаха няколко дни и завалията се побърка. Един ден, седя сам в Макдоналдс и пия кафе, голяма скука, опитвам да се втренча в момичето, което яде сладолед на съседната маса, да видя колко най-дълго мога да остана вгледан в нея, тя забила глава и бърка ли, бърка сладоледа, погледът ми неволно пада върху чашата, тя бърка, бърка, докато хубавият й сладолед накарая стана на лайно, ще полудея.

На път за вкъщи обмислям един въпрос, защо сладоледът в Макдоналдс се казва Синди, а в Кентъки се казва Шъндай? Вкъщи проверих в интернет, пише, че този вид сладолед е измислен от един американец на име Смитсън, понеже една неделя сладоледът му не вървял, намалил количеството сладолед във всяка чашка, а отгоре полял с плодов сироп, така всички се избили да купуват. Затова кръстил сладоледа Неделя (Sunday), Църквата обаче не разрешила и той го преименувал на Sundae. Значи, и Синди, и Шъндай са транскрипции на Sundae, но въпросът остава, защо сладоледът в Макдоналдс се казва Синди, а в Кентъки се казва Шъндай? Защо не е обратното? Или пък защо не е Шънди, Синдай или нещо такова? Точно в този момент, без да искам, кликвам един линк и попадам на виц, вицът е превод от английски, направен от някакъв ентусиаст, след като го превел, загубеният преводач осъзнал, че изобщо не схваща за какво става дума. И така:

Татко щъркел и малкото сиво щъркелче си седели вкъщи. Малкото сиво щъркелче плачело, та не спирало. Татко щъркел искал то да млъкне и казал: сине, спокойно. Майка ти скоро ще се върне. Само да нахрани хорските бебета, за да са щастливи.

На следващия ден дошъл ред на бащата да върши работата. Мама щъркел и синът седели вкъщи, малкото съво щъркелче плачело, та не спирало, мама щъркел му казала: сине, баща ти скоро ще се върне, сега той носи радост на новите мами и татковци.

След няколко дни родителите на малкото сиво щъркелче луднали – синът им цяла нощ не се прибрал вкъщи! Малко преди да съмне, детето пристигнало, двамата го попитали къде е ходило цяла нощ.

Малкото сиво щъркелче отговорило: никъде, само да изкарвам акъла на студентите!

 

Като го прочетох, щях да пукна от смях. Защото и аз не знам какво му е смешното… не искам и да знам.

 

–––––––

[1] Китайски просяк, добил голяма популярност в инетрнет, описван като „първокласен просяк“ и „принца на просяците“, оприличаван с модел, „размазващ с убийствения си поглед, готин шлифер и чорлава коса“ (б. пр.)

 

превод от китайски: Стефан Русинов

за автора

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s