Повечето от разказите на Мо Йен (莫言) (1955) са ситуирани в родното му село Гаоми, провинция Шандун. Той започва да пише като войник в началото на 80-те години на ХХ век, когато в Китай се заформя силно авангардно движение в литературата. Има множество публикувани сборници, романи и антологии. Отличителни негови произведения са новелата „Червено сорго“ (1986), с филмовата адаптация на която китайският режисьор Джан Имоу печели „Златна мечка“ от фестивала в Берлин през 1988 г. и която по-късно Мо Йен удължава в романа „Родът на червеното сорго“; разказът „Люлката на бялото куче“ (1985), филмиран като „Нуан“ от режисьора Хуо Дзиенци; разказът „Прозрачната ряпа“ (1985), включен в множество китайски антологии за проза, както и в университетските учебници по литература; романите „Пищни гърди, тлъсти бедра“ (1995), „Уморен да се раждам и да умирам“ (2006),„Изтезание със сандалово дърво“ (2008) и „Жаби“ (2009), последният от които през 2011 г. печели една от най-престижните литературни награди в Китай – „Мао Дуън“. През 2012 г. Мо Йен получава Нобелова награда за литература.
Произведения:
от сборника „Среща с майстора“ (2005):
Изгорелият павилион
от романа „Изтезание със санталово дърво“ (2001):
Хулите на Мейнян (откъс от първа глава)
страшно готина светкавица 