У Цин: Един ден

U-Tzin1

Книгата в сайта на Сиела и в Goodreads.

Отзиви:

„У Цин е китайски авангардист и е страшно печен. На всяка страница е способен да те изненада с нещо неочаквано – сборникът му е от 50 части (обаче ще видите, че някои от тях липсват, а пък в други има по повече от една история), коя от коя по-чудати, ненормални и остроумни. […] „Един ден“ е ужасно абсурда книга – всичко се върти в една сънена абстрактна атмосфера, рай на безделието, мравки влачат цикади, а международният семинар по гъделичкане чука на вратата.“ – Преслав Ганев, Литературата днес

„Много разнообразни са историите в „Един ден” – от разказ за безсънна нощ, през серия убийства, в които не е ясно кой всъщност е убиец, до кражба, в която ограбеният изпреварва крадеца, нападение на извънземни и др. И в повечето случаи тези истории никак не са предвидими, въпреки че някои от тях започват движението си по толкова утъпкана пътека, че уж предчувстваш къде ще стигнат. Никога не се случва така. И това също е част от предизвикателството У Цин.“ – Катя Атанасова, портал Култура

“Един ден” е всичко, но не и едноизмерна книга. Разделена на петдесет части, тя разказва за това как в един малък китайски град един писател-неудачник се опитва да пише текстове, не успява, среща се с приятели и непознати (които дори при внимателно вчитане за нас остават непознати), яде баодзъ, гладува, спи с момичета, не спи с момичета, припомня си детството, измисля минало, представя си бъдеще… и след това отново и пак. […] Може да наречем книгата дневник, лабиринт, хроника, но форматът й се доближава най-много до небрежен пътепис из едно ежедневие, което всеки път свършва заедно с частта на деня.“ – Албена Тодорова, в. Култура

Измислянето на У Цин е като хайманосването му – напълно безпосочно. Само отклонения, без главен път. Точно като началото на разказа му “Те ме мразят”: “Умърлушен човек върви по пътя, не знае къде отива, дори походката му изглежда малко неестествена, както си върви, изведнъж се обръща и тръгва обратно, няма и няколко крачки след това пак се обръща и тръгва в друга посока.” Безделието, неангажираността и случайността са основни положения в живота на У Цин, а безцелното скитосване из градското пространство – ключова стратегия за поддържането на многопосочност, тоест безпосочност. Липсата на конкретни житейски и наративни цели заличава неудобствата на идентичността. Аз вървя насам и натам, аз съм този и онзи, аз – в крайна сметка – съм никой. Не участвам. Отказвам да се вмъкна в ролята на нещо. И светът не може да очаква нищо от мен.“ – аз, четох книга

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s