Ейми Хемпел: Защо съм тук

 
„Назовете ситуация, в която сте щастлива“, е един от въпросите. Попълвам тест, за да разбера какво да правя. Начинът за това е да осъзнаеш какво харесваш. Това съвсем не е толкова очевидно колкото звучи. Например въпросите, които гласят, „Бихте предпочели…“ „Бихте предпочели да: (а) Отговаряте на въпроси за това какво правите, (б) Отговаряте на въпроси за това какво знаете, (в) Отговаряте на въпроси за това какво мислите?“

Отговорът ми е, „Зависи“. Но той не е сред изброените. Трябва да мисля в рамките на Винаги, Понякога, Никога.

Не можеш да минеш или да се провалиш на този тест; оценката ти е по-скоро профил.

След писмената част говоря със съветника по професионално ориентиране. Тя е на петдесет или повече, ниска, права жена в рокля като калъфче за миксер. Мисис Дийн е тази, която ме пита кога съм щастлива. Казва, „Кажи ми какво правиш така или иначе и после ще измислим начин да ти плащат за него.“

Питам за работа на хвърляч на пръчките, които кучетата гонят, а тя отговаря, „Е, сега“, и се засмива учтиво.

Не съм на подходящата възраст за това.

Този тест се прави в колежа, ако не можеш да си избереш специалност. Или го правиш, за да ти помогне да промениш живота си – по-късно, след като вече си имал живот. Някъде по средата е причината защо съм тук.

 

И така – Ситуация, в която съм щастлива.

Започва с надпис, който гласи „Открит дом“, и цветни целофанени знаменца на въженце над тротоара. След това отключена врата, която води до обзаведена къща-модел[1] или още по-добре – необзаведени стаи. Така трябва да си представиш животите, както виждаш героите, докато четеш книга.

Не свършва тук, с проверяването на стаите. Нещото, което правя така или иначе – местя се в нови апартаменти.

Първо, очиствам се от повечето си принадлежности. Приятелите ми са натъпкани с дъски за гладене и възглавници за дивани. Раздавам плочи и плетива и лампи. Обръщам гръб на цветята.

Само книгите!

Когато окастря всичко, образувам новия си номер. Става така: взимаш телефонния си код, примерно 7-7-6. На телефонния циферблат това прави П-р-о. След това започваш да набираш думи, докато налучкаш свободен номер: Про-грес, Про-лука, Про-паст, Про-блем, Про-пуск, Про-тест, Про-стор…

Купувам няколко бири за „Двама пича с бус“, които ще натоварят каквото е останало. Тая надежди за най-доброто, въпреки че това е гаранция за беда: три местения са равни на един пожар.

Новото място носи прилив на установяване. Хартиени кърпи и спрейове за чистене, найлонови торби до пластмасови кошчета. Трябва да изрежа гланцова хартия за рафтовете и да поставя името си на пощенската кутия. Същото нещо се повтаря, три месеца по-късно. Мести се достатъчно пъти и няма да размразиш нито един хладилник.

Казвам това на мисис Дийн.

Тя казва, че ключовото тук е процесът – това търси с въпроса за щастието. Откъде идва това щастие – човек, място или процес?

Казвам й, че не знам, че понякога просто трябва да се преместя.

 

Мястото преди това, то беше такова. Намерих малък апартамент на горния етаж на къща. Беше тясна сива викторианска с кехлибарени стъклописани прозорци на верандата.

Управителят се извини за неизправната душ слушалка. Каза, че ще я оправи, и го стори – на следващия ден. Каза, че преди е живял в тази къща. Че той и брат му играели в моя апартамент, където строили линията на влакчетата си.

Когато излизах една сутрин, казах добър ден на управителя. Той беше на колене върху пътеката на стълбите и всмукваше мъх със специална приставка за прахосмукачката. Когато се прибрах вечерта обаче нещо се беше изменило. Отне ми една минута да разбера. Нищо не беше разместено. Тогава забелязах килима. Покриваше разстоянието от камината до дивана. Докато ме е нямало, килимът е бил прахоосмукан.

Това не беше всичко.

Управителят каза нещо в деня, в който оправи душа. Каза, че сега, след като струята е вече силна, мога да се „пеня колкото си искам“.

„Пеня!“ повтарям на мисис Дийн.

 

Мисис Дийн преглежда писмената част от теста ми. Казва, че съм пропуснала един въпрос, този, който пита, „Бихте предпочели да: (а) Мислите за утрешните си планове, (б) Мислите какво бихте направили, ако имахте един милион долара, (в) Мислите как бихте се чувствали, ако срещу вас насочат пистолет?“

Казвам, „Искам работата за човека, който избира (б).“

Мисис Дийн казва, „Какво, предполагаш, ще се случи, ако просто останеш на едно място? Ако стоиш неподвижна достатъчно дълго време, за да осмислиш нещо?

„Не знам,“ отговарям. „Няма да се чувствам на себе си.“

„О,“ казва тя, „но ще бъдеш… Ти си.“




[1] Къща-модел – сграда, която служи единствено за показно на клиентите на дадена агенция за недвижими имоти – Б.пр.

от сборника „Причини за живот“ (1985)
превод от английски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Ейми Хемпел

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s