Ли: Островът на гробищните крадци (1)

 
 
още от древността
 
когато А и Б се скараха
никой не усети
защото
в бара
светлината беше твърде бледа
а музиката беше много силна
едва когато двамата
се избутаха до входа
се избутаха до улицата
хората в бара видяха че навън
двама познати
се бият
тези които още не се бяха напили
викаха силно
стига толкова пуснете се
половин час по-късно
те се пуснаха
единият легна на дивана
другият си тръгна

2002.5.28
 
 
история

слънцето
греело в небето над юнлин
в този миг войникът изтеглил непохватно меча си
преди хиляда и петстотин години
юнлин
бил пазен от човек на име уан
безброй
войници минавали през пустошта
казват че тогава
всичко било само пустош
човекът на име уан живеел в сламена колиба
не пушел
нито пиел
имал дълга козя брада
нямал деца нито жена
в деня в който умрял от старост
друг човек на име уан заживял в сламената колиба
не след дълго напуснал
това място наречено юнлин

2002.3.28
 
 
историята на моите приятели

още не знам колко близки са те двамата
единият от тях често казва
че той и тя са заедно
от чисто биологична нужда
възможно е също
някой ден
двамата
досущ като съпруг и съпруга
да вървят по улицата

2001.11.11
 
 
от стихосбирката „Островът на гробищните крадци“
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Ли

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s