У Цин: Защо трябва без никаква причина да отида при почти непознато момиче и да й кажа, че не я харесвам

 
 
Звучи странно, с Юен Лиджъ сме съученици от първи клас, странното е, че до девети клас бяхме непрекъснато в една група, въпреки че много пъти имаше размествания в класовете, ние все се падахме заедно, с Джан Дзиенхуа се разделихме, с Джоу Юн се разделихме, с Уан Джълай се разделихме, с Ду Дзи се разделихме, единствено с Юен Лиджъ винаги оставахме в една група, наистина много странно, направо цяло чудо, девет години без прекъсване бяхме съученици. Всъщност не мога да кажа кой знае какво повече, въпреки че девет години бяхме в една група, а и отначало се разбирахме много добре, някъде по времето когато бяхме трети клас, отношенията ни вече бяха като на най-обикновени съученици, нито се ненавиждахме, нито се харесвахме, аз се събирах с част от бившите съученици, а с Юен Лиджъ се държахме едва ли не като непознати, когато влязохме в основното училище[1], бих казал, че малко ме беше страх от него, тъй като по това време вече се носеше славата му на главатар на хулиганска банда.

Трябва да призная и следното: и като малък, и като порасна, Юен Лиджъ беше голям хубавец, досущ като някоя звезда, естествено, когато бяхме малки, хората не можеха да оценят красотата му, смятаха, че просто е сладък, но тази сладкост имаше силно въздействие върху учителите, почти никой от тях не можеше да му откаже нищо, въпреки че оценките му не бяха кой знае колко добри, всички го третираха като принц, а много момчета по всяка вероятност му завиждаха. Трябва да се отбележи, че семейството му принадлежеше към средната класа, но той дружеше само със съученици от богаташки семейства, в началото и аз излизах с тях, Юен Лиджъ ме водеше по домовете на богатите съученици, където тайно пушехме вносни цигари, пиехме кафе и вносен алкохол. Не след дълго усетих как започнаха да ме дискриминират, един път играехме на някаква игра и ме накараха да нахлупя на главата си гърнето, в което уринираха, разбира се, не го направих, след което се отделих от техния кръг. Юен Лиджъ за разлика от мен изпълняваше всички задачи, понасяше всичко и не се отказваше, освен това вмъкна още много съученици от обикновени семейства в тяхната банда, така малко по малко той си издейства лидерската позиция сред тях.

Като пораснахме, красотата на Юен Лиджъ (сега се замислям, че много приличаше на Леонардо ди Каприо) заедно с меланхоличното му излъчване привличаха и много момичета, наистина, събираха се около него на тълпи, той беше като новозеландски жребец, преследван от красиви жени, момичетата, тайно влюбени в него, се редяха на опашка, сред тях имаше дори момчета. По това време тъкмо се зарибявах по изкуството на шпионажа, въпреки че не изпитвах никакъв интерес към любовния му живот, често се случваше, когато следях някое красиво момиче, да я проследя именно до дома на Юен Лиджъ, беше много интересно, веднъж докопах едно писмо до негов приятел, като го прочетох, щях да се спукам от смях, каква изненада само, никога не бих се сетил, че Юен Лиджъ харесва едно момиче, което аз едва понасях, ниска, пълна и здрава и с много големи разни неща, да загърби всички онези красиви момичета за сметка на тази, освен това от писмото му се разбираше, че тя не изпитва същото към него. Дадох на Джоу Юн да го прочете, след което го изгорихме, стана ни много весело, отидохме да пием заедно. По-нататък с Джоу Юн докопахме още едно негово писмо, като го прочетохме, почти се бяхме попикали от смях, оказваше се, че приятелят му също харесвал дебелата, в писмото си той пламенно нареждаше някакви неща за братска обич, ти си по-голям от мен, отстъпвам ти правото да я обичаш и такива простотии.

Един ден след училище с Джоу Юн се прибирахме, изведнъж Юен Лиджъ и няколко от неговите хора застанаха на пътя ни. Предусетих нещо лошо. Юен Лиджъ каза, У Цин, трябва да говоря с теб. А на Джоу Юн каза, теб не те засяга, изчезвай. Положих огромни усилия да запазя самообладание, попитах, за какво? Юен Лиджъ каза да намерим някое място да си поговорим. Казах на Джоу Юн, върви. Юен Лиджъ ме заведоха до една малка алея, тайно оглеждах пътя, по който минаваме, вътрешно планирах как да избягам, след като започнат да ме бият. Опряха ме в стената, красивият Юен Лиджъ застана пред мен, извади кутия цигари, издърпа една с уста, след което протегна кутията към мен, попита ме, искаш ли, викам, не, в същото време си мислех, ти така ги олигави всичките, остава и да поискам. Мина известно време, той не продумваше, само дълбоко всмукваше от цигарата, всмукване след всмукване, идеше ми да се развикам: ако ще плюеш, плюй, какво се мотаеш. Направих едно нетърпеливо движение, с показалеца на дясната ръка потърках долната част на носа си, забелязах, че и подчинените му не ги свърташе. Юен Лиджъ най-после заговори, каза, У Цин, с теб сме съученици от девет години, винаги сме се разбирали добре, не искам да ти създавам неприятности, но тази работа… дано можеш да ми обясниш. Е, писна ми, сто часа говори, нищо не каза. Викам, за какво иде реч де? Той каза, добре, без заобикалки, нали така? Има едно момиче, което те харесва. Като чух, въздъхнах от облекчение, понеже през цялото време си мислех, че е узнал за писмата, изглежда нямаше такова нещо, но това, което каза, ме слиса. Позамислих се, не можех да се сетя кой може да ме харесва, идваха ми наум само такива, които аз харесвам. Викам, кой това? Юен Лиджъ отговори, Лиу Ся[2]. Тези две имена не ми говореха почти нищо, много трудно можех да ги свържа с онова момиче, разбира се, само след няколко секунди се сетих, Лиу Ся е дебелата, с големите разни неща, която Юен Лиджъ харесва, в този миг едва сдържах смеха си.

Лиу Ся ме харесва?

Да, тя ми го каза.

Аз, аз не знам за такова нещо, наистина не знам, за пръв път чувам.

Знам, че не знаеш, но сега вече знаеш.

Какво знам?

Знаеш, че Лиу Ся те харесва.

То… то… ама аз пак нищо не знам.

Не ме интересува дали знаеш или не знаеш. Искам да знам ти харесваш ли я?

Аз… не знам.

Не знаеш дали я харесваш?

Не, не, не, аз още не знам какво ми говориш.

Мамка му, не се прави. Отговаряй: харесваш ли Лиу Ся.

Еми не тогава, не я харесвам. Така добре ли е?

Как така така добре ли е, искам истината.

Това е истината.

Добре тогава, иди да й кажеш.

Какво да й кажа?

Пак се правиш! Искам да отидеш да й кажеш, че не я харесваш.

Не се правя, от какъв зор без никаква причина ще отида при някакво момиче да й кажа, че не я харесвам?

В този момент Юен Лиджъ ми лепна един шамар, изглеждаше ядосан, нищо не можех да направя.

Ако до утре не й кажеш, не отговарям. След като ми метна това изречение, Юен Лиджъ махна с ръка, забра си хората и замина. Аз останах облегнат на стената, беше ми много лошо, едва не се свлякох долу.

Отидох в Джоу Юн, имахме една малка тетрадка, в която записвахме адресите на всички момичета от класа, дори на всички от випуска, това беше плод от дългосрочното ни разузнаване. Проверих за адреса на Лиу Ся, живееше в общежитията на Чумънска болница, от където можеше да се изведе заключението, че баща й или майка й или и двамата работят в болницата. Мислех си, по-добре късно отколкото рано, вечерта след времето за самостоятелна подготовка, беше около девет, сбутах се в един ъгъл до общежитията на болницата и зачаках Лиу Ся, не се наложи да чакам дълго, след малко я видях да се приближава, беше сама, показах се от ъгъла и се направих, че случайно я срещам. Лиу Ся беше много изненадана да ме види, каза, У Цин, какво правиш тук? Викам, минавам само. Тя каза, ти не живееш ли до Северната порта? Как ще минаваш само? Викам, залутах се, аз често се лутам. Тя каза, до толкова късно ли се луташ? Викам, тъкмо се канех да се прибирам, ти наблизо ли живееш? Тя отговори, да, ей там, в общежитията на болницата, и посочи с пръст, аз не погледнах, защото ми беше пределно ясно къде живее, в кой блок и кой номер, обмислях как да й кажа. Какво да й кажа? Нямаше как. В този момент Лиу Ся каза, да не би да имаш нещо да ми казваш? Това изречение ме прониза в сърцето като куршум, шашардисах се, обърнах се светкавично и отпедраших.

Прибрах се вкъщи, беше ми много тегаво, извърших такава безподобна глупост, сам направих неприятното си положение още по-неприятно, тя сигурно вече си мислеше какви ли не простотии. Въртях се неспокоен в леглото си, накрая взех решение: ебал съм го, нищо няма да кажа. Първо на първо, това е нещо, което просто не може да се каже, защо трябва без никаква причина да отида при почти непознато момиче и да й кажа, че не я харесвам? Освен това принуден от друг човек, най мразя да ме принуждават да правя нещо, защо трябва да го кажа? Защо след като Юен Лиджъ ме е накарал, трябва задължително да го направя? Какво толкова ще стане, ако не го направя? Какво? Ще ме потрошат веднъж, голяма работа, няма да ме убият.

Аз обаче определено съм много страхлив, на следващия ден излъгах, че съм болен и останах вкъщи. Така свалих картите пред Юен Лиджъ, ясно ми беше, че покажех ли се навън, ме чакаше сигурен бой, можех да се скрия на първи, но не можех да се крия до петнайсти.
 
 
Онзи ден не беше първи, нито пък петнайсти, спомням си много ясно, беше двадесет и седми юни. В двора на Чумънското основно училище Юен Лиджъ бе пронизан в корема от малък нож, но истинската причина за смъртта му беше, че след това този малък нож прорязал сънната му артерия, кръвта се разтекла като от клапата на велосипед, не спирала. В това време всички били в час, в пустия двор били само Юен Лиджъ и онзи с ножа. Съществуват безброй версии за случилото се, дори убиецът вече не беше ясен, да не говорим за мотива му. Разбира се, убиецът направи самопризнание и беше отведен от полицията. Името му беше Йе Фу. Може би трябваше да си изясня този инцидент, но нямах интерес, дори да разпитвам не ми се занимаваше. Що се отнася до клюките, които се носеха сред приятелките на майка ми, те толкова се бяха отдалечили от фактите, че нямаше накъде повече, дори говореха как капакът на ковчега на Юен Лиджъ внезапно се отворил и разни такива.
 
 


[1] Основно училище – от шести до девети клас (б.пр.)

[2] Ся – розови облаци (б.пр.)

 
 
от сборника „Един ден“
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s