У Цин: Средновековна история

 
 
Имаш три чанти багаж, две носиш на гърба си, една в ръката, поемам тази в ръката ти, спирам такси, вътре те питам: гледал ли си маймунското представление? Отговаряш, да. Собственикът им е един старец, освен кльощава маймуна има и един трикрак чакал. Когато го питаме къде е намерил маймуната и чакала, старецът не иска да ни каже.

Беше слънчев зимен ден, пролетта наближаваше, улиците бяха радостни, празничната атмосфера беше навсякъде. Имаше много сергии, които продаваха новогодишни ленти с пожелания, продавачите обикновено ги рисуваха на място и директно ги продаваха, казвахме им „художници на ленти“, дали рисуват добре или зле определяше дали продажбите им ще вървят добре или зле, но имаше и изключения, имаше един много млад художник, на около 15, търговията му вървеше много добре, на хората им харесваше да гледат как момчето изрисува лентите, въпреки че съвсем не се справяше толкова добре колкото другите художници, просто беше млад и това беше предимството му пред останалите. Сергията на младия художник на ленти беше застопорена, недалеч зад него беше домът му, баща му беше починал, а майка му боледуваше от рядка болест. До сергията имаше един огромен бидон с туршия, това беше характерният белег, по който хората, привлечени от славата на художника на ленти, разбираха, че са го намерили. Сред тях имаше много млади селски момичета, затова решихме, че любимата на младия художник на ленти сигурно ще дойде скоро. Но неговата любов не беше попътен вятър, защото той не харесваше селски момичета, харесваше сестрата, която биеше инжекции в болницата, беше се влюбил в нея един път, докато тя му биеше инжекция в дупето. Сестрата с инжекциите обаче харесваше един пощенски работник. Трудно е да се обяснят тези любовни преплитания, освен това и аз не знам много. Най-добре да се върна на стареца с маймуните. Докато художникът на ленти рисуваше чевръсто, старецът с маймуните изнасяше представление в другата част на улицата, кльощавата маймуна всеки ден ядеше само паничка рядка оризова каша, та затова често объркваше номерата, но и тогава пак забавляваше зрителите, те се смееха силно, някой чак се превиваха от смях. Старецът слагаше маймуната в една конопена торба и казваше, това е конопеният затвор. След което завързваше здраво отвора, взимаше една тухла и започваше да удря по маймуната в торбата, докато тя спре да мърда, от торбата потичаше кръв. След това започваше представлението на трикракия чакал, беше вързан за врата с въже, старецът го удряше с камшик, имаше и един портупей, с който го удряше и трикракият чакал набързо стана двукрак чакал.

Стигаме до бар „Обелки“, пием по един екс, дълъг път извървяхме. Сега започвам историята, която реално искам да разкажа, историята за търговията с благоуханни газове. Отгърни средновековната си история, със сигурност няма да намериш историята за търговията с благоуханни газове, причината е, че всички са я забравили. В действителност и аз не си спомням много.

В средновековната ти история преди имало един такъв персонаж, намирал се в почти същата позиция като младия художник на ленти, баща му умрял, майка му боледувала от рядка болест. Още не бил срещал любовта. Толкова бил беден, че в джобовете му нямало и две монети да подрънкват една в друга. Пасял кравите на един земевладелец, всеки ден ядял само по паничка рядка оризова каша. Един ден, докато пасял крави в планината, в далечината забелязал гроб, пред гроба била коленичила жена и плачела, той се приближил и видял, че това била майка му, а в гроба бил заровен баща му. Тогава младият човек бил обикновен пастир, но скоро той щял да стане велик майстор на благоуханни газове. Как придобил техниката за произвеждането на благоуханни газове вече няма как да разберем, но не след дълго той станал всеизвестен майстор. Когато изпускал газове, се разнасял омаен аромат, който донасял на трудещите се хора неописуеми радост и щастие, бил невероятно благовонен. Започнал да продава благоуханни газове, на много ниска цена, търговията била много успешна. След тежък ден хората отивали там, клякали наредени около него, той свалял панталона си, надупвал се срещу тях и пускал зелен газ, хората се размърдвали, бутали се напред, вдишвали дълбоко, след което въздишали блажено. И така, заживял добър живот, имал покрив над главата си и храна на масата, болестта на майка му се излекувала, а любовта била въпрос на време.

Но не забравяйте, че средновековната история е пълна с властолюбиви и зли хегемони. Затова краят на тази история трябва да е трагичен. Дошли злите хегемони, пленили майстора на благоуханни газове, напъхали го в една конопена торба и го убили с тухли.
 
 
от сборника „Един ден“
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

има 1 коментар

Filed under У Цин

One response to “У Цин: Средновековна история

  1. Евгений Карауланов

    Здравейте, г-н Русинов!

    Като Ви пожелавам здраве, щастие и успех в начинанията през 2013г., и ви поздравявам с преводите на проза и поезия от китайски автори, имам следната молба към Вас: ще ми разрешите ли да сложа препратка към вашия блог в моя сайт за Старинна китайска литература?

    С най-сърдечни поздрави,

    Евгений Карауланов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s