У Цин: Книжарница „Интелектуални ресурси“

 
 
Кога книжарница „Интелектуални ресурси“ се премести на булевард „Източен“? А къде се намираше преди това? Беше някакво забутано място, в момента се опитвам да си спомня, но не мога да си представя как се стигаше до там. Питам Джоу Юн: Помниш ли как се стигаше до предишната книжарница „Интелектуални ресурси“? Джоу Юн се замисля и клати глава, сещам се донякъде, входът й не беше откъм булевард „Южен“, не беше и откъм „Източен“, тоест, входът й не беше откъм „Западен“, а откъм „Северен“. Булевард „Северен“ го знам, защото всеки ден, като се прибирам, го минавам целия, но пресечките от двете му страни са ми непознати, в онази уличка до книжарницата за офис принадлежности е дома на учителката ми по математика от началното училище, предните й зъби стърчаха от устата й, когато дишаше, винаги вдишваше веднъж, а издишваше два пъти. Още по-нататък е мястото, където баща ми често изчезваше навремето, веднъж го проследих, но като стигнахме дотук, го изгубих. В средната част на „Северен“, до ресторанта за пелмени, и от двете страни има по една малка пресечка. Едната води до онова объркано място до завода за машини на „Източен“. Другата излиза на булевард „Западен“, на една от тях имаше павильон за костенурки. В момента най-вероятно ми се струва да е някъде между „Северен“ и „Западен“, тогава, ако тръгнем по тази улица, със сигурност ще я намерим. Казва Джоу Юн.

Ду Дзи обаче смята, че това не е правилният път: Тази улица е много оплетена, из нея има сто хиляди малки алеи, като нищо ще се изгубим, пък да не говорим дали ще намерим предишната „Интелектуални ресурси“. Той предлага друг път, да тръгнем по „Северен“ на север, после вляво има улица, която върви в същата посока, ако тръгнем по нея, ще е съвсем друга работа, въпреки че улицата е дълга и криволичеща, по нея няма почти никакви разклонения, лесно ще се оправим. Доколкото си спомням обаче, улицата, за която говори той, докато криволичи, в един момент кривва на север, тоест ако тръгнем по нея, накрая ще излезем на църквата до реката, а не на „Западен“. Освен ако по улицата не се появи някакво ключово разклонение. В този момент давам едно абсурдно предложение, първо да намерим улица „Чънбей“, да стигнем до портата „Три очи“, до входа на селцето Да Уей да се покатерим по останките от старата болница, там да измислим как да пресечем реката, по някакъв поетичен начин да стигнем до вътрешната част на „Западен“ и „Северен“ и като имаме завода за соев сос за център, тримата да се разпръснем и да търсим поотделно.

Имах един съученик, който малко заекваше, не стига това, ами и на лявата си ръка имаше шест пръста. Откъде се сетих за него ли? Понеже той е нишка по пътя към предишния адрес на книжарница „Интелектуални ресурси“, помня преди, когато с Джоу Юн вървяхме към „Интелектуални ресурси“, всеки път го срещахме по пътя, беше ни казал, че живее наблизо. Значи, ако открием дома на този човек, ще открием и предишния адрес на книжарница „Интелектуални ресурси“. Но вече няма нужда, благодарение на абсурдната си логика, най-накрая си спомних. Най-накрая си спомних една аптека, пред входа на тази аптека трима от нас се сбихме с едни хулигани, те ни подгониха, ние се разделихме, побягнахме в различни посоки. Всичко наоколо беше точно както преди и тази аптека е именно предишната книжарница „Интелектуални ресурси“.
 
 
от сборника „Един ден“
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s