У Цин: Хотел „Великата стена“

 
 
Като минаваш покрай хотел „Великата стена“, ще видиш пиколото пред вратата. Неговата работа е съвсем проста, трябва само да отваря и затваря вратата за гостите. Тъй като хотелът не е класен, не трябва да носи униформа, нито да помага на гостите с багажа, дори „добре дошли“ може да не казва, единственото му задължение е да отваря и затваря вратата. Мина много време, пиколото се превърна в част от вратата, хората почти не го забелязват, но пристигне ли гост, вратата на секундата автоматично се отваря, изчаква гостите да влязат, след което автоматично се затваря. Всъщност хотел „Великата стена“ вече има истинска автоматична врата, но пиколото още им е необходим; разбира се, не трябва да е нелицеприятен, най-малкото се изисква да е сравнително висок и всичко да му е нормално.

Зад пиколото се намира рецепцията на хотел „Великата стена“. Там изправени стоят четити рецепционистки. Една е старшата, двадесет и седем-осем годишна, другите три са средно на около двайсет, сред тези трите има една другоселка, която мълчаливо рони сълзи, говори се, че е станала жертва на сексуален тормоз. Една е много чаровна, в момента обмисля къде ще ходи с приятеля си тази вечер. Третата на външен вид не е нищо особено, мечтата й е да се запише в университет. Старшата вече е женена, дори май има деца. Между пиколото и рецепцията е салонът на хотела, една възрастна хигиенистка бута напред-назад стирка. Ако я няма в салона, значи е седнала да си почине до входа на подземния етаж отстрани на асансоьора. Подземният етаж на хотел „Великата стена“ се използва за паркинг, както и за огромен склад, вътре е тъмно. Възрастната хигиениска често забелязва пиколото от вратата да се крие вътре в тъмното.

Столът зад бюрото на заместник-управителя в салона е празен, празна е и длъжността. Понякога от охраната посядат там, понеже столът е много удобен.

Не, хотел „Великата стена“ няма салон, отляво в салона са наредени три канапета за гостите. Всеки ден там се събират едни и същи хора, идват по обяд, сядат, пушат и разговарят, като мине известно време, си взимат една стандартна стая и се качват да играят карти. Тези няколко мъже понякога водят със себе си една невероятно красива жена, с несравнима красота, само дето тя съвсем не е несравнима, има дете на около три-четири години.

Понякога пиколото на вратата върши и друга работа. Когато някой от гостите се обади на рецепцията за цигари, рецепционистките викат пиколото да ги занесе. Пиколото носи кутията цигари, качва се с асансьора до стаята на гостите и натиска звънеца.
 
 
от сборника „Един ден“
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s