У Цин: Заведението за разхладителни напитки

 
 
Ду Дзи се върна от Пекин в Чумън, но не се обади нито на Джан Дзиенхуа, нито на мен, вместо това сам отиде до театъра, където е заведението за разхладителни напитки. Навън слънцето напича силно, но в заведението е сумрачно заради плътните завеси по прозорците, канапетата са от онези с високите облегалки, които пречат на хората отвън да видят къде има седнал човек и къде няма, подредени са грижливо, между тях са сложени дървени чаени маси. Отляво на входа е барът, върху него са наредени чисти чаши, най-встрани има витрина с хлябове и торти. До бара има хладилник, хладилникът е малко по-нисък от бара. Върху витрината в края на бара са сложени бутилки и халби, най-различни видове халби и бира. В стъклото на витрината се отразява клатушкащият се собственик, той е слаб мъж на средна възраст, като надигне глава, в странният му поглед сякаш се чете и интерес, и пълно безразличие към всеки от клиентите в заведението му. Майката на собственика излиза от вътрешната стая, носи поднос с няколко чаши, обръща се, разтваря завесата към кухнята и влиза вътре.

Разказват, че в онази ледена стая Ду Дзи си поръчал първо оризов пудинг с изстудено варено личи (цена 4 юана), след което поискал и чаша студено прясно мляко (цена 1 юан). После заспал на канапето в заведението. Какво се случило, кой взязъл и излязъл, докато той спял, Ду Дзи не знае, и ние няма как да разберем, но какво може да се случи в едно заведение за разхладителни напитики? Освен разни хора да влизат и да си поръчват по чаша студено пиене, може би с парче торта, да си ги изпият, изядат и да си тръгнат или пък да поседят малко повече, да си поприказват, ако видят Ду Дзи, може би ще им се стори странно: този пък къде заспал! Все едно вие да видите някой да спи в заведение за разхладителни напитки. Ако питате мен, Ду Дзи е проспал целия следобяд там. А ние с Джан Дзиенхуа дори не знаехме, че се е върнал в Чумън.

Всъщност, докато Ду Дзи спял, собственикът на заведението и майка му дълго гледали потъналия в сън Ду Дзи, и на тях им се струвало странно, защото те съвсем не познават Ду Дзи.
 
 
от сборника „Един ден“
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s