У Цин: Предишното училище „Чумън“

 
 
Ако направим златно сечение на булевард „Южен“, приблизително от южната страна на точката на сечението ще се падне една обществена тоалетна, това е единствената обществена тоалетна на булевард „Южен“, а по „Източен“, „Западен“ и „Северен“ няма нито една. Тази обществена тоалетна е сравнително стара, има я от десетина години. Срещу нея се намира предишното училище „Чумън“. Предишното училище „Чумън“ беше доста малко, само за основно образование[1], физкултурното игрище беше миниатюрно, всъщност това едва ли можеше да се нарече игрище, беше просто двор. В цялото училище нямаше дори тоалетна, всеки път щом ни трябваше, ползвахме обществената отсреща, можеше да се каже, че това беше тоалетната на училището, тъй като в нея влизаха почти само ученици. Училището имаше три етажа, първи етаж за първи курс[2], втори етаж за втори курс, трети етаж за трети курс. През онзи ден карахме час по алгебра, изправих се й казах, господине, може ли да отида до тоалетната? Господинът очевидно не беше доволен, но не каза нищо. Слязох от втория етаж, пресякох двора, излязох от училището и отидох до тоалетната отсреща, вътре нямаше други хора. Изпиках се, тъкмо тръгнах да излизам, в тоалетната влезе Уан Йе, спогледахме се за момент, в очите му се четеше злоба. Малко се уплаших, освен това ми беше странно защо и той е дошъл до тоалетната по време на час. Излязох, пресякох улицата, влязох в училището, като стигнах до средата на двора, усетих, че зад мен има някой и се доближава. Обърнах се, видях Уан Йе и още в същия момент усетих нещо студено да пронизва корема ми, беше нож, инстинктивно улових ръката, която държеше ножа, с всички сили се опитвах да го отблъсна да не ме промуши пак. В същото време видях много кръв, изпитвах непоносима болка, изкрещях с цяло гърло: аа… Повалихме се на земята и се сборихме, полагах сетни сили да удържа ножа в ръката му, да го отблъсна над главата си, но виждах, че той е много по-силен от мен, изведнъж острието на ножа блесна пред очите ми, усетих студенина отляво на врата си, пуснах ръката му, за да закрия врата си. Кръвта шуртеше от мен, усещах. Той ме намуши още веднъж в корема и веднъж в хълбока… В рикшата на път за болницата аз умрях. Тялото ми остана в болницата няколко дни, лекарите казаха, тъй като острието на ножа не е било много дълго, наръгванията в корема не са причинили сериозни вътрешни увреждания, но е прорязана сънната артерия на врата, оттам е изтекла много кръв и това е причинило смъртта. Ковчегът ми бе оставен на булевард „Източен“, посред нощ едно дете отвори капака, майка ридаеше съкрушена и каза, че съм й се явил и съм говорил как не искам да си тръгвам.

Пет години след това в предишното училище „Чумън“ се случи нещо подобно, преди началото на вечерната занималня стигнах до вратата на училището и видях, че в двора се е насъбрала тълпа, от любопитство се сбутах между тях, по средата се биеха две момчета, първо само се блъскаха един друг, после се заудряха, видях как единият извади автоматичен нож от джоба си… Внезапно момчето с автоматичния нож бе избутано от другото, право върху мен, залитнах назад, зад мен имаше една циментена тухла с остри ръбове. Главата ми се удари в нея, умрях на място.
 
 


[1] Основното образование в Китай е от седми до девети клас (б.пр.)

[2] Първи курс – т.е. седми клас (б.пр.)

 
 
от сборника „Един ден“
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s