У Цин: Уличката, на която се продават костенурки

 
 
Освен костенурки тук се продават златни рибки и риболовни принадлежности. Един ден на тази уличка дойде чужденец, никой не знаеше от къде е, изглеждаше, че е в командировка, носеше сако с китайска яка, в ръката си стискаше кожено куфарче. Вървеше напред-назад из уличката, сякаш търсеше или обмисляше нещо. Като стана обяд, отиде до една закусвалня и си купи две баодзъ[1], от куфарчето си извади порцеланова чаша и си наля вряла вода. Хората видяха, че на чашата му с бледи букви бе изписана думата „приз“. След това седна в ъгъла и започна бавно да се храни. Същата вечер пак отиде в закусвалнята, още две баодзъ и чаша гореща вода, седна в ъгъла и започна бавно да яде. След като се стъмни, заспа там в ъгъла. От този ден нататък той ежедневно идваше на тази уличка, обикаляше напред-назад, ядеше баодзъ, пиеше вода и спеше в ъгъла на ресторанта. В началото хората бяха много любопитни, но незнайно защо никой не отиде при него да го заговори, минаха няколко дни, той започна да си взима само по едно баодзъ. След още няколко влезе в закусвалнята и поиска само чаша вода, дрехите му се бяха омърсили и опърпали, ставаха все по-мръсни и все по-опърпани. В следствие съдържателят на ресторанта отказа да му дава вода, защото от него се носеше ужасна миризма. След това той стана просяк. Клечеше по ъглите, протягаше към минувачите порцелановата чаша, върху която с бледи бувки бе изписана думата „приз“, ръцете му трепереха, понякога вътре имаше дребни монети. Но очевидно не достатъчно, за да преживее с тях, затова често се ровеше и в купчините и кофите за боклук и си намираше за ядене. Хората вече не бяха любопитни, дори бяха забравили, че той е чужденец, смятаха го за местен, викаха му „Доло“, неясно защо.

Наскоро се разбра, че веднъж, докато Доло се изхождал по голяма нужда, паднал в отходния канал и се удавил. До самия край той остана в уличката, на която се продават костенурки.
 
 


[1] баодзъ – малки тестени хлебчета с плънка от месо и зеленчуци, приготвени на пара (б.пр.)

 
 
от сборника „Един ден“
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s