У Цин: В планината

 
 
Стигам до подножието на планината и вече малко съжалявам. Мисля си, това ще е много тъп поход. Но вече съм стигнал дотук, освен това съм си купил бутилка Пепси и вестник. Тръгвам нагоре. Тази планина съм я катерил към 1000 пъти, и със затворени очи мога да стигна от подножието до върха. Пътят ми е съвършено познат, а и по това време в планината няма почти никакви хора. На кого ще му хрумне в най-големия пек на лятото да тръгне да катери такава висока и безинтересна планина? Вървя възможно най-бързо, стигам до върха за около тридесет минути. Горе сядам, пийвам Пепси, чета вестник. Прочитам вестника, след което бавно-бавно започвам да го късам на съвсем малки парчета. После ги хвърлям надолу по планината да се реят с вятъра, изобщо не е красиво. След всички тези скучни неща полягам в сянката на едно дърво, мисля да му дремна и толкова. Внезапно забелязвам човек отсреща в планината, едно момиче.
 
 
от сборника „Един ден“
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s