У Цин: Книжарницата

 
 
Собственикът крещеше на сина си, синът навярно беше непочтителен син, между тях се бе разразила кавга, синът изведнъж извика, след което падна на земята. Собственикът ме попита: ти не си ли синът на Лао Мао, да, отговорих. Собственикът каза, гледай, синът ми иска да заграби книжарницата ми, иска да задигне всичките ми пари. Викам, трябва ми един пълнител за химикал, посочих един пълнител за химикал през стъклото и казах, от тези. Синът на собственика не се изправяше, гол до кръста, лежеше на земята, от очите му се стичаха сълзи, тялото му беше здраво, тялото на собственика също беше здраво, но видях, че собственикът бе получил нараняване, притискаше раната си, вероятно чакаше да изляза, за да падне на земята, а синът му пък веднага щеше да се изправи. Собственикът имаше и дъщеря, малката сестра на момчето, което лежеше на земята, много красиво момиче, къде беше тя в този момент не знаех. Собственикът награби шепа пълнители и ги сложи върху стъклото, взех един и го изпробвах върху лист хартия, пишеше гладко, подадох парите на собственика, той набързо ми върна рестото, нощта се беше спуснала.

 
 
от сборника „Един ден“ (2009)
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s