У Цин: Искам да убия Джан Ми

 

Извън темата: Сънувах нещо, една много, много голяма кокошка изникна от мен. В същото време и един кон изникна от мен. Осъзнах, че голямата кокошка е по-голяма и от кон.

Разказвах този сън на Ли, докато вървяхме из двора на една жилищна зона. Викам, кокошката беше еей толкова голяма, разперих двете си ръце нашироко. Тъкмо тогава минавахме покрай портиерката на зоната, тя чу думите ми и ме видя да разпервам ръце. Засмя се силно, каза, къде се чуло и видяло такава голяма кокошка?

 

Начало:

Джан Ми, жена, 21 години. Родена в Чънду[1], студентка в Съчуанския университет. С нея сме добри приятели.

Първи септемрви, 2001 година, следобяд. С Джан Ми излизаме от бар „Бели нощи“, тя ме пита, къде ще ходим? Викам, не знам. След това я питам, ти къде отиваш. Тя, не знам. Казваме си не знам не знам и в същото време вървим. Следваме пътя. Тя казва, гладна съм. Викам, аз не съм. Започва да се оглежда наляво-надясно за някаква манджа на име маоцай[2]. Питам, какво е това маоцай? Тя обяснява, маоцай е взимаш разни неща, слагаш ги в гърне и ги вариш. Пак питам, че защо се нарича маоцай? Тя обяснява, понеже хората в Чънду наричат този начин на варене мао. Както си говорим, стигаме до едни закусвални. Но и там няма маоцай.

В този момент. Казвам, от ужасно много време вече нищо не съм писал, знаеш ли защо така? Джан Ми казва, искаш ли грозде? Викам, не. След което тя си купува грозде. Викам, страшно мъчително е да не мога да напиша нищо.

Джан Ми казва, аз май постоянно те прекъсвам? Викам, не, не.

След това Джан Ми най-после намира една закусвалня, където има маоцай. Сядаме вътре. Не след дълго маоцаят й пристига. Тя си яде маоцая. Аз й ям гроздето. Като си изяде маоцая, заедно ядем гроздето. Гроздето свършва, напъхваме люспите в торбата, в която първоначално беше гроздето. Разделяме се. Прибирам се вкъщи.

В момента си мисля, какво да ям довечера? Обаждам се на Ли да я питам, какво ще ядем довечера? Ли казва, не знам.

Поглеждам колко е часът – шест и половина следобяд. Довечера преди 12 трябва да убия Джан Ми. Много ще е лесно. Понеже на Джан Ми със сигурност не би й хрумнало, че искам да я убия. Само трябва да й се обадя на мобилния, да се уговорим и когато излезе, да изстрелям няколко куршума в сърцето или главата й, това е. Има още много време до 12. Мисля си, освен Джан Ми, дали да не взема да утрепя още двама-трима?

В последно време ме мъчат следните неща:

1. Пак не съм писал от ужасно много време.

2. Понеже тия дни постоянно е облачно и непрекъснато вали, само отлагам снимките на късометражния ми филм и още нищо не съм заснел.

3. Има няколко неща, които трябва да свърша: а) да си платя телефона; б) да си купя USB; в) да отида до Ян Ли, да взема недовършения му роман „Лято“, да го набера и да го пратя по интернет на Ян Ли; г) трябва да подготвя „Гумичка номер 9“ за сайта „Гумичка“[3]; освен това още не съм направил електронната книга „Антология на китайската поезия – 2000“

4. Харддискът на компютъра ми се счупи, занесох го на един приятел да го оправи, сега ползвам временен, не знам кога ще го оправи.

5. Има още няколко неща, но в момента не се сещам.

Сега внезапно и загадъчно се превърнах в убиец. Имам истински пистолет (и заглушител), 7 куршума. Искам да убия Джан Ми. А Джан Ми дори не подозира.

Премислям няколко начина за убийството й.

Първи начин: звъня й на мобилния сега, казвам й, че спешно ми трябва за нещо, много спешно, много важно, каквото и да прави, каквато и работа да има, веднага да тръгне към къщи. Аз се връщам вкъщи да я чакам. Когато отвори вратата, на секундата дръпвам спусъка. Даже два пъти. Ако не умре, ще я застрелям и веднъж в главата. Ако умре там, вкъщи, със сигурност по пода ще потече кръв, може би целият ще се оцапа. Ако я застрелям и в главата, като нищо и мозъкът й ще се разхвърчи навсякъде. Не знам дали и по тялото ми няма да има пръски кръв и мозък.

Втори начин: звъня й на мобилния сега, казвам й, че искам да я видя, питам я дали е свободна и се правя, че ми е гадно. Тя може да отвърне, нали тъкмо се разделихме? И аз ще кажа, зарежи тогава. А тя ще трябва да отговори, какво има, У Цин? Добре, ще дойда след малко. Казвам й, ще те чакам на входа на компютърния център „Нов век“. След което ще отида до компютърния център и ще си потърся пейка. Ако няма свободни пейки, ще седна на стълбите. Може да си купя една бутилка минерална вода „Нунфушан“. След като изпуша няколко цигари, тя пристига. Пита ме, какво има? Викам, каня те на вечеря. Тя отговаря, е нали ядох маоцай? Викам, още веднъж тогава, само ще хапнем нещо. Тя казва, еми пак маоцай тогава. И ще тръгнем към закусвалнята с маоцая. Тя си яде маоцая. Аз ще си поръчам едни спагети в гърне. Трябва да изглеждам много депресиран, тя пак ще ме попита, какво има, У Цин? Аз не спирам да говоря, моите неща, трябва да се измисли нещо и така нататък. Някъде посредата тя ме пита, искаш ли грозде, казвам, не искам.

Наяждаме се, аз плащам. Обикаляме из улиците, тя ме пита, къде ще ходим. Викам, не знам. Изведнъж казвам, може да отидем в първия бар „Гумичка“. И тръгваме към улица „Лаохуахън“ 3. Атмосферата в бар „Гумичка“ вече е напълно различна от нашия първи „Гумичка“, в момента е сумрачно, лампите светят в топли цветове, масите са много по-евтини от предишните. Пием бира, събирам неподозирана смелост, опитвам се да я накарам да пие възможно най-много, бавно се надигам от стола, изваждам пистолета.

Трети начин: изчаквам да мине десет часа вечерта и пак звъня на мобилния на Джан Ми. Чакам я да излезе, лафим известно време. Внезапно й казвам, Джан Ми, искам да те убия. Тя със сигурност ще е засмее (но не е задължително). Ще видя дали ще се засмее или не, но така или иначе вадя пистолета и стрелям.

Премислям още много начини, някои доста жестоки, някои доста извратени, някои много екшън, някои смешни.

Ако не стане нещо неочаквано, два изстрела трябва да са достатъчни. В такъв случай остават ми още пет. Какво да правя с тях още не съм измислил, не се сещам за други хора, които искам да убия. Има вероятност да се самоубия, има, но не голяма.

В момента вече минава осем вечерта. Мисля, най-добре да не драматизирам много-много, третия начин и толкова. Зачаквам да удари десет. Пуша. Гледам се в огледалото. Зяпам часовника. В един момент внезапно ми става много напрегнато. През главата ми минават всякакви мисли, асоциации, скачат една през друга. Почти забравям, че не съм вечерял и съм гладен. Взимам душ. Вчера с Лиу Хуей гледахме азиатската купа, беше останала една бутилка бира, изпивам я. Изчервявам се.

Пак се замислям за нещата, които трябва да свърша. Вярно, имаше няколко болтчета от кутията на компютъра ми, съвсем ясно си спомням как ги прибрах в чекмеджето, само дето сега не мога да ги намеря, какво да правя? Сещам се за това и още веднъж преобръщам цялото чекмедже. Няма ги.

9:55. Обличам се. Проверявам си пистолета, пъхам го в раницата. Вдигам слушалката и набирам мобилния на Джан Ми, не знам поради каква причина, но не мога да се свържа, няколко пъти я набирам, или не мога да се свържа, или записът казва, че в момента няма връзка с избрания номер. Не ми остава друго, освен да звънна на домашния й, майка й ме пита кой съм, викам, нейн приятел. Майка й казва, няма я. Пак набирам мобилния й, пак същото, не спирам да набирам. Не ми остава друго, освен да седна вкъщи и да чакам тя да ми се обади. Мисля си, ама че работа, защо стана така?
 

 


[1] столицата на провинция Съчуан (б.пр.)

[2] маоцай не е конкретно ястие, а начин на приготвяне, при който различни продукти се варят на силен огън; мао – попарвам, цай – ястие. Много по-разпространеното име на този начин на приготвяне е хуогуо (б.пр.)

[3] „Гумичка“ – литературен сайт по идея на Хъ Сяоджу и Ян Ли, активен в края на 90-те, поддържан от У Цин. В последствие бива закрит и архивиран в www.koopee.cn (б.пр.)

 
 
от сборника разкази „Един ден“ (2009)
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s