У Цин: Ти обичаш ли да спиш?

 

Преди много време хората (китайците) обичали да спят много повече от сега. Лятото, когато бях четвърти клас, щом се наобядваха, всички хора в Чумънджън[1] лягаха да спят следобеден сън, посред бял ден, налягали върху леглата си като умрели, включително татко и майка. И аз лягах също като всички останали, това си беше правило, установено от учители и родители, само че както и да се въртях, никога не успявах да заспя. Тогава напълно основателно вярвах, че съм извънземен, понеже не обичах да спя следобед. Какво можех да правя в такъв случай? Лежах си в стаята и изживявах земния следобед. А всъщност много ми се искаше да изляза да се раздвижа. Поглеждах майка и татко, легнали изпънати, много често не лягаха на леглото, а направо на пода, или на дивана, или на канапето. Понякога минаваха роднини, а те все си лежаха „мъртви“ вкъщи. Сякаш настъпеше ли обед, хората обезателно трябваше да легнат, без значение къде. По същия начин виждах и продавача на дини отсреща, или пък продавачи на други разни неща, или работниците по полето, лягат отсрани на пътя, или в полето, или в гората и откъртват. Едно нещо не разбирах, така и така при всички положения заспиваха, защо изобщо излизаха от къщи? Явно така им беше удобно.

Чувствах се самотен.

Често отивах сам в някой ъгъл на училищния двор, там имаше едно голямо дърво, сядах под него и чаках да дойде време за следобедните часове. Трябваше да чакам дълго. Близо до училището имаше една немска овчарка, и тя като мен не спеше следобед, но въпреки това се държеше ужасно враждебно. Всеки път когато минавах покрай нея, ръмжеше и лаеше, и ако не беше завързана, със сигурност щеше набързо да ме прати във вечен следобеден сън.

Точно тогава, в четвърти клас, се научих да крада. Понеже беше толкова ужасно лесно. Майка и татко спят умрели, само трябваше да стъпвам малко по-внимателно, бръквах им в джобовете и измъквах един юан (задължително налагах ограничение на сумата, всеки път открадвах само по юан), по-лесно от това нямаше накъде. И до ден днешен майка и татко не знаят за престъпните ми действия от летата на онези две години.

 

Тази вечер между мен и Сяо Дзян възникна спор.

Сяо Дзян иска да ходим на бар, а на мен много ми се прибира вкъщи да си легна. Сяо Дзян казва, днес ми се пие. Викам, на мен ми се спи. Сяо Дзян казва, днес ми е гадно, искам да пия, не ти ли се идва с мен? Аз черпя. Викам, такова, такова, не ми се ходи на бар, искам само да се прибера и да си легна. Сяо Дзян се разстройва все повече, ебах ти, ебах ти, искам да си легна, само това знаеш, поне У Ма[2] да те чакаше у вас. Викам, бе каква У Ма, просто ми се спи, свикнал съм да казвам „да си легна“, това е. Сяо Дзян казва, какво толкова му харесваш на това спане? Всеки път като те викаме навън, на теб все ти се спи. Сяо Дзян казва, идвай с мен, хайде, хайде! Викам, наистина не ми се ходи. Сяо Дзян отговаря, еби му майката, хич те няма.

Мислех си, че спорът е свършил дотук. Само че Сяо Дзян продължава да настоява, хайде, хайде. Викам, не, не. Сяо Дзян продължава, хайде, хайде. Аз отговарям, не, не. Понякога на хората им харесва ей така да си повтарят изречения.

Днес слънцето напича улицата много приятно. Наистина страшно ми се спи. Сяо Дзян пита, как върви писането? Викам, не много добре. Няма как, такива разкази винаги се пишат много бавно. Сяо Дзян казва, но ти пишеш много хубаво. Засмивам се засрамен.

 

Накрая казвам, добре, идвам.

Първо влязохме в един ресторант и хапнахме по едни дзяодзъ[3]. След това отиваме в тату студиото. Сядаме си на нашите места, собственичката тихо ни пита каква бира ще пием, викам, от онази в най-големите бутилки. Сяо Дзян обича да пие от чаша, а аз винаги пия от бутилката (дори да е голяма). Сяо Дзян видимо се разведри, виждаш ли колко е приятно. Викам, наистина ли смяташ, че пиша хубаво? Сяо Дзян казва, пий, пий, днес трябва да изпиеш минимум две бутилки. Пак питам, наистина ли смяташ, че пиша хубаво? Сяо Дзян казва, тази вечер ще се прибереш по-късно.

 

В тату студиото често идват чужденци, повечето от тях са студенти и някои са по-добре с китайския и от мен. Има един аржентинец на име Бати (разбира се, не футболистът Батистута), почти всеки ден е там, говори свободно китайски, обича филми, освен това обича да пее караоке и съм чувал, че най харесвал да пее песните на Джан Синджъ[4]. Понеже и ние сме доста редовни посетителни на студиото, Бати често обсъжда с нас филми, понякога ни кани на караоке, а пък ние двамата със Сяо Дзян изобщо не обичаме. Само че този път Бати е по-настоятелен от когато и да е преди. Бати казва, хелоу, У Цин, Сяо Дзян, каня ви на караоке. Сяо Дзян отговаря, Бати, по-хубаво е да си седим тук и да пием, какво караоке. Аз викам, прибира ми се вкъщи да спя. Бати казва, хелоу, У Цин, Сяо Дзян, хайде, хайде, ще ви изпея Джан Синджъ. Сяо Дзян пита, а бе, Бати, откъде тази любов по караокето? Вие аржентинците не си ли падахте по танго? Питам, Бати, в Аржентина спите ли следобеден сън? Бати казва, хелоу, У Цин, Сяо Дзян, вие сте ме виждали да танцувам танго, но не сте ме чували да пея Джан Синджъ. Сяо Дзян казва, Джан Синджъ и аз мога да го пея. Викам, Бати, по колко часа на ден спят хората в Буенос Айрес? Сяо Дзян казва, стига пък ти с твоето спане, не гледаш ли телевизия, в последно време в Аржентина има икономическа депресия, много хора остават без работа, сигурно и те като тебе по цял ден се разтакават вкъщи и спят. Сяо Дзян казва, не ни се ходи, ще си стоим тук и ще пием, виж колко е хубаво.

 

Бати изведнъж се изправя и казва, хелоу, Сяо Дзян, ела с мен навън да ти кажа нещо.

Сяо Дзян и Бати застават пред входа, зашушуаха нещо и заръкомахаха.

След 20 минути Сяо Дзян се връща. Казва, на тоя чужденец му се удава да говори, не спря да настоява да ходим с него на караоке. Веднага питам, сега не ми казвай, че си се съгласил? Сяо Дзян отговори, не ми се занимаваше да го слушам повече. Викам, ебал съм го, аз няма да отида, отивам си вкъщи да спя. Сяо Дзян казва, ще спиш кур, онзи каза, че ако не отидем, прекратява отношенията си с нас. Засмивам се, еби го в чужденеца. Прекратявал отношенията. Ами прекратява – прекратява, така или иначе с него нямаме кой знае какви отношения. Сяо Дзян казва, а бе викам да отидем, иначе много ще се ядоса, после като идваме тук, ще е неудобно. Викам, братле, пощади ме, наистина искам да се прибера вкъщи и да спя. Викам, откъде накъде някакъв чужденец може да те наддума, а пък аз не мога? Що за отношения? Сяо Дзян казва, това са две различни неща. С теб сме приятели. Затова слушай какво ти казвам. Ще отидем сега с него, все едно в името на международните отношения. Освен това родината на Бати я е закъсала икономически, сигурно чичо му е останал без работа и сега много ясно, че му е тежко, та ако отидем с него на караоке, може би ще го поутешим. Викам, а бе ти нормален ли си, чуваш ли се какви ги говориш?

В този момент Бати идва при нас и казва, хелоу, У Цин, аз четох разказите ти, много ми харесват. Викам, верно? Бати отговаря, йес. Гуд, вери гуд.

 

И така Бати, Сяо Дзян и аз отиваме в „Дзин Чън“[5] и си взимаме стая. Едва влезли Бати започва да търси песни на Джан Синджъ, само след секунди „Любовта ми е като вълна“ в аржентински вариант оглася цялата стая. Доста зле. Когато свърши, Бати ни пита, как пея? Казваме, биваш, супер си. Бати отвърща, ще ви я изпея още веднъж тогава. Докато вървеше интрото, Бати вдига микрофона и казва, тази песен посвещавам на китайските си приятели Сяо Дзян и У Цин, както и на чичо си в далечния Буенос Айрес. Със Сяо Дзян се споглеждаме. Как да предположа, че след като свърши, Бати ще поиска да изпее „Любовта ми е като вълна“ още веднъж? И така, наслаждаваме се безкрайно на тази хонгконгска любовна песен, излизаща от нещо като гърлото на аржентинско магаре. Първо Сяо Дзян казва, че отива до тоалетната, аз излизам с него. В тоалетната се развикахме, нали ти казвах, не трябваше да идваме, късно е за съжаления, нищо не можем да направим. Викам, ти си виновен. Сяо Дзян казва, аз ако знаех, че пее толкова зле, и нож в гърлото да ми беше опрял, пак нямаше да дойда. Ако не беше мърморил сто часа, че искаш да се прибираш да спиш, сега щяхме да сме си в бара. Викам, какво да правим? Да избягаме? Сяо Дзян отговаря, не можем да избягаме, прекалено неучтиво е. Викам, ами остава само едно. Сяо Дзян пита, какво? Викам, започвам да пея аз, няма да му давам микрофона. Сяо Дзян казва, бе да, ти си по-зле и от Бати. Викам, по-добре съм от теб поне. Сяо Дзян казва, и тримата не можем да пеем, трябва да намерим някой друг, който пее хубаво. Викам, кой? Сяо Дзян отговаря, някое момиче много ясно. Викам, аз не познавам момичета, ти намери. Сяо Дзян казва, какво говориш, всички момичета, които познавам, ги познавам покрай теб. Викам, къде бе. Сяо Дзян казва, да накараме Бати да намери, нали е чужденец, със сигурност познава много момичета.

 

Връщаме се в стаята, Бати казва, къде се бавите толкова време, сядайте, ще ви изпея „Любовта ми е като вълна“ още веднъж, имам чувството, че днес пея страшно добре, с много чувство. И така, „Любовта ми е като вълна“ в изпълнение на аржентинското магарешко гърло още веднъж ни обгръща, притиска ни силно и болезнено. Обръщам се тихо към Сяо Дзян, той май може само тази песен. Сяо Дзян отговаря, това отдавна го разбрах.

Сяо Дзян казва, Бати, нас мъжете не ни бива много в пеенето, можеш ли да намериш някоя мацка? Бати спира учуден, котка? Викам си, и някоя котка да намериш, пак ще пее по-добре от теб. Сяо Дзян отговаря, не котка бе, мацка, момиче. Бати казва, аа, момиче, разбрах, проститутка? Сяо Дзян вика, да, да, точно така, проститутка. Обръща глава към мен и измънква, а бе тоя аржентинец ли е или японец? Бати казва, ОК ОК, сега ще намеря. Каква искате?

 

Изведнъж някой ме разбужда, лицето на Сяо Джан е точно пред моето, изглежда много недоволен, казва, как може да си толкова зле, много си зле. И пак, много си зле. Викам, какво бе? Какво има? Сяо Дзян казва, какво имало, как може да заспиш по средата на песента на Бати! Супер зле си. Викам, да не съм заспал? Сяо Дзян отвръща, какви ги говориш, най-малко пет минути откърти. Викам, къде е Бати? Напя ли се, можем ли да си ходим?

Сяо Дзян отговаря, ще си ходим кур, Бати намери мацка, слезе долу да я посрещне.

Докато Сяо Дзян говори, Бати се завръща, зад него върви едно момиче. Китайка е. Бати ни запознава, това е Нокиа, това е У Цин, това е Сяо Дзян. Сяо Дзян казва, Нокиа? Викам, телефона? Момичето се засмива и се здрависва с нас, казва, името ми е Но Ся. Бати казва, извинявай, произношението ми не е много добре, Но Ся, Но Ся. Ей, У Цин, ти май заспа, не ти ли харесва как пея? Веднага отговарям, не, не, ама много ми се спи, снощи стоях много време в интернет и не се наспах. Но Ся пита, често ли стоиш по цяла нощ в интернет? Викам, да, понеже работя по една интернет страница. Но Ся казва, така ли? Каква страница? Викам, литературна страница, http://www.koopee.net, „обелки“[6], ако имаш време, може да я разгледаш. Но Ся казва, може, още утре. А обичаш ли да играеш на компютърни игри? Викам, не особено, прекалено много време губят. Но Ся отвръща, ами да, точно губене на време са, но правилно губене на време. Соча Сяо Дзян и казвам, той играе. Всеки ден в офиса. Но Ся ме пита, а ти какво обичаш да правиш? Още преди да отговоря, Сяо Дзян ме изпреварва, той обича да спи, ей сега преди малко пак заспа. Сигурно заради това тъпо изказване на Сяо Дзян, Но Ся повече не ме заговори.

 

Но Ся изпя няколко песни на Уан Фей[7], пее много добре. Много момичета обичат да пеят Уан Фей и пеят много добре, само че това изобщо не ме интересува, ужасно ми се спи, направо заспивам. След като изпя няколко песни, Но Ся казва, стига сме пяли, хайде да ходим да играем CS. Да направим една нощна, какво ще кажете? Като чух, си помислих, ебах му, какво става днес, само идиотии се случват, посред нощ се появи мацка и най-неочаквано иска да ходим да играем CS, че и цяла нощ на всичкото отгоре. Веднага казвам, не, не, аз няма да дойда, прибирам се да спя, много ми се спи. Но Ся каза, ами че точно защото ти се спи, трябва да играеш CS, като заиграем, със сигурност ще ти се отспи, веднъж с един приятел играхме три денонощия без прекъсване. Викам, много си хитра, във всеки случай аз няма да дойда, вие вървете. Сяо Дзян казва, и на мен не ми се ходи, аз искам да се върна в бара, тук не ми е хубаво. Бати казва, аз искам пак да изпея „Любовта ми е като вълна“, днес я чувствам много силно. Но Ся казва, Бати, ще пея с теб „Любовта ми е като вълна“, колкото искаш пъти, но искам да дойдете с мен да играем CS. Става ли? Сяо Дзян се намесва, ами така тогава, Бати, вие с Но Ся отидете да играете CS, аз и У Цин ще се върнем в бара. Викам, никъде не отивам, искам да се прибера да спя. Сяо Дзян казва, ще спиш кур, нали сега спа? Стига си усложнявал нещата. Бати казва, не, не, не става, никой не може да си тръгва, ще пеем заедно, Сяо Дзян, като искаш да пиеш, ще ти поръчам, колкото искаш, толкова ще поръчам. Сяо Дзян отговаря, нямах това предвид, просто тук не ми е много хубаво. Бати пита, да не би да не харесваш как пея? Сяо Дзян отвръща, неее, просто мястото не ми е комфортно.

 

Но Ся казва, Бати, излез за малко. Но Ся и Бати излизат в коридора навън и заприказваха.

След малко Бати се връща и казва, ами, тогава да отидем да играем CS с Но Ся, а следващия път пак ще ви поканя на пеене. Викам, ама на мен наистина не ми се ходи. Искам да се прибера да спя.

Сяо Дзян казва, и на мен не ми се ходи. Хайде на бар.

Но Ся взе да се налага, ама не може така, малцинството трябва да се подчинява на мнозинството.

Бати казва, Сяо Дзян, излез за малко. Сега Бати и Сяо Дзян излизат в коридора и заприказваха.

Казвам на Но Ся, виж сега, работите се оплетоха много сериозно, какво ще кажеш да ме пуснеш, а? Искам само да се прибера и да спя. Вие правете каквото ви се прави. Но Ся казва, ама как, нали сме излезли заедно, това си е правило, ако не го спазим, срамота за теб. Да не искаш да кажеш, че не ме уважаваш? Викам, ама аз… Но Ся казва, въобще не разбирам защо толкова обичаш да спиш, да не би да не си си доспивал като малък? Викам, какво му е лошото на спането? Особено пък за момичета като теб, хубавият сън подпомага растежа. Но Ся се разсмива, да не искаш да кажеш, че сънят има разкрасяващ ефект? Викам, ами да, и ти го знаеш. Но Ся казва, а сега не съм ли хубава? Викам, сега си много хубава, но ако спиш повече, ще станеш още по-хубава. Не може само да играеш CS, никога не съм срещал момиче, което е толкова пристрастено към компютърни игри. Но Ся казва, а бе ти говориш също като баща ми.

След малко Сяо Дзян изтърсва, добре, отиваме да играем. У Цин, ти няма да спиш, идваш с нас.

Викам, не.

Сяо Дзян ми казва, да излезем да поговорим.

Викам, не искам да говоря. Каквото и да ми кажеш, никъде не отивам.

Сяо Дзян казва, У Цин, излез да ти кажа нещо. И докато говореи, почва да ме дърпа от дивана. Няма как, излизам с него в корирода. Викам, Бати да не ти е дал да пиеш някакъв еликсир? Как все успява да те придума? Как може да си толкова нерешителен, ако настане война, ти сто процента ще си предател! Сяо Дзян отговаря, а бе какви глупости приказваш, просто се забавляваме. От колко време се познаваме с теб? Колко добри приятели сме? И да се съгласим, все тая, и на мен не ми се ходи, ама Бати е много сърдечен, как мога да му откажа, той едва не падна на колене. Викам, еби му, аз да не би да не съм сърдечен? Ето, падам на колене, пусни ме да си ходя, става ли? Сяо Дзян казва, ама че си, какво толкова? Да не те карам да катерим планина. Само да се позабавляваме. Кажи ми, когато си ме викал да излизаме, не съм ли се навивал винаги? Не само за излизане, ако сега ме накараш да катерим планина, веднага ще се навия, за приятел бих дал живота си, без да ми мигне окото. Нищо не отговарям. Сяо Дзян казва, добре, добре, обещавам, следващия път ще правим каквото ти кажеш, днес няма начин. И аз нямам какво повече да кажа.

Връщаме се в стаята, оклюмал съм здравата, Но Ся ни поглежда и радостна виква, хайде, да вървим. Ще ви заведа в един страшен клуб, всичките им компютри са с Пентиум 4, 21-инчови, гарантирам, че много ще ви хареса.

 

Викам, момент, Но Ся, излез за малко в коридора да си поговорим.

 

 


[1] Чумънджън – крайбрежен град в провинция Дзянсу (б.пр.)

[2] У Ма – обект на любовните желания на главния герой в повестта „Животът на А Q“ от съвременния китайски писател Лу Сюн (б.пр.)

[3] Дзяодзъ – китайски пелмени (б.пр.)

[4] Джан Синджъ – съвременен китайски поп изпълнител, песните му са сантиментални, най-често с любовни текстове (б.пр.)

[5] „Дзин Чън“ – караоке център в гр. Чънду (б.пр.)

[6] koopee – предадено с йероглифи, името на страницата означава буквално „обелки“ (б.пр.)

[7] Уан Фей – една от най-известните азиатски певици (б.пр.)

 
 
от сборника разкази „Един ден“ (2009)
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s