У Цин: Секс след баня

 

Не ми е ясно как така бойлерът пак се развали, трябваше първо да се съблека, да си приготвя сапуна, шампоана, хавлията и чистите дрехи и чак тогава да разбера, че бойлерът ми не загрява. Нахлузих си дрехите една по една и захванах да го оправям. Преди време бях поправял един уолкмен и един пейджър, беше ми първият пейджър, преди около пет години, 800 юана, на външен вид беше едно към едно със сегашния ми, в последствие ми го откраднаха, заедно с пейджъра на баща ми и колекцията му от монети. Не след дълго заловиха крадеца и пейджърът ми се върна при мен (за разлика от пейджъра и монетите на баща ми). Още малко след това се повреди, на екрана не излизаха никакви номера, занесох го на поправка, но не мина много време и отново се развали, пак го занесох, така четири-пет пъти и накрая се научих да си го поправям сам.

В момента си мисля, че с онези 800 юана мога да си купя един 800-юанов уолкмен, тъй като опитът ми в поправянето на пейджъри и в поправянето на уолкмени е абсолютно един и същ.

Един ден срещнах Ли Джън и сестра му Ли Лан на улицата, Ли Джън каза, какво имаш на врата? Викам, тапички. Ли Джън отговори, о, пък аз помислих, че е някакво странно герданче, сестра ми също много обича да се разхожда и да слуша музика на уолкмена си. Верно? Погледнах Ли Лан, каква марка ти е уолкмемът? Ли Лан каза, Айхуа. Викам, моят е Сони. Викам, ще ми дадеш ли да го разгледам? Ли Лан го извади от раницата си, само като го погледнах, разбрах, че е над 1000, запрехвърлях го в ръцете си, казах, много е хубав, много удобен. Ли Лан каза, чичо ми го донесе от Япония, ама му се счупи копчето за обръщане на касетата. Ли Джън каза, накарай У Цин да ти го оправи, чувал съм, че сам си поправя неговия. Бързо отговорих, този е твърде качествен, не мога да го поправя. Аз оправям само от по двеста-триста юана. Ли Лан се намеси, имаш ли да ми дадеш някаква готина музика, батко казва, че във вас има страшно много касети. Викам, няма проблеми, ако нямате някаква работа, можем да отидем вкъщи да си избереш.

Онзи ден Ли Джън и Ли Лан не дойдоха вкъщи заедно, дойде само Ли Лан.

Ли Лан казва, ти отивай да се къпеш. Разровила се е в една голяма купчина касети. Прегръщам я изотзад, казвам й, или пък да се изкъпем заедно, а? Тя отговаря, първо ще потърся онзи албум на Рак на средното ухо. Викам, ти от първия ден започна да търсиш, досега още нищо не си намерила, ако не го намериш, няма ли да спиш с мен? Ли Лан отговаря, ти каза, че го имаш. Викам, купих го, със сигурност го имам, само дето не знам къде се е дянал, всичко ми е много разхвърляно, по-добре аз да го потърся. Ли Лан отговаря, в никакъв случай, ти ще направиш още по-голяма бъркотия, ако не ми беше помагал, до сега сигурно щях да съм я намерила сто пъти, отивай да се къпеш, обещавам, че този път желанията ти ще се сбъднат, става ли?

Бойлерът се развали. Смотаният бойлер се развали точно в този момент. Ли Лан си търси албума. Поправям, поправям, настроението ми все повече се скапва, захвърлям отвертката, отивам при Ли Лан и заставам пред нея. Викам, върви си, стига си търсила, нямам никакви тъпанарски Рак на средното ухо, измислих си го, излъгах те. Излъгах те, защото те харесвам и искам да ми станеш приятелка и да ползвам уолкмена ти, когато излизам…

Внезапно Ли Лан радостна изпищява, обръща се, протяга една касета почти до очите ми и казва, намерих го.

Сега пред мен стоят два въпроса:

Първо: така поправих бойлера си, че вече за нищо не става, как мога да разреша този проблем? Ако повикам някого да го оправи, ще трябват много пари (аз нямам никакви). Мога да се къпя в чужди къщи? Не, много занимавка. Или пък повече да не се къпя? Само че е много неприятно да искам да се изкъпя, а да не мога.

Второ: откъде се взе тази касета на Рак на средното ухо? Аз ли съм я купил? Рак на средното ухо ли е това наистина? На обложката един човек седи на пейка в парк, а друг до него му бърка в ухото. Ли Лан казва, че е, но аз се съмнявам. Надписите са на английски и нищо не разбирам, нямам и английско-китайски речник (може даже да не е английски, може да е френски или немски или някакъв друг тъп език).

 
 
от сборника разкази „Един ден“ (2009)
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

Вашият коментар

Filed under У Цин

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s