У Цин: Белият плъх

 

Да ти кажа за един късометражен филм

Имах един период, през който страшно харесвах “Белият плъх”, често си седях сам вкъщи през нощта и го гледах, а пуснех ли си го веднъж, неизменно отиваха още пет-шест пъти. Изгасям лампата, сядам върху разнебитения си диван, пуша цигари, пия вода и гледам. Ако огладнея, си попарвам пакет готови спагети. В тези моменти наоколо е изключително тихо и спокойно и малко студено. След всяко гледане ходя до тоалетната, понякога по малка нужда, понякога по голяма. Това почти се беше превърнало в навик, клеча си в тоалетната, пуша си цигара, изсирам лайно-две и колкото повече мисля, толкова повече се въодушевявам, накрая събирам кураж и след като си измия ръцете, звънвам на Дуо Дзъ. Тя вдига и веднага й казвам, извинявай, че така те будя, У Цин е, искам да ти кажа за един късометражен филм, “Белият плъх”, страхотен е, страшно добре е заснет, убийствено добре направо. Дуо Дзъ отговаря, м, ти вчера пак звъня, вече ми каза. Аз казвам, наистина, страшен е, ти гледала ли си го? Дуо Дзъ отговаря, не съм… нещо друго има ли? Казвам й, няма. После й казвам, задължително да го гледаш.

 

Приятелят на моята приятелка

Един ден посред нощ звънвам на приятелката ми. Казвам, събудих ли те, У Цин съм, искам да ти кажа за един късометражен филм, “Белият плъх”, страхотен е, страшно добре е заснет, убийствено добре направо. Дуо Дзъ отговаря, м, ти вчера пак звъня, вече ми каза. Аз казвам, наистина, страшен е, ти гледала ли си го? Дуо Дзъ отговаря, не съм… нещо друго има ли? Казвам й, няма. После й казвам, задължително да го гледаш. Точно тогава чувам мъжки глас някъде до нея да пита кой е? Питам Дуо Дзъ, кой е тоя мъж до тебe? Дуо Дзъ не отговаря.

Изведнъж по телефона се чува мъжки глас, ало, кой си ти? Викам, ти кой си? Отсрещният ми казва, аз съм приятелят на Дуо Дзъ. Пауза. Казвам, здрасти, а бе ти гледал ли си “Белият плъх”? Отсрещният отговаря, “Белият плъх”, гледал съм го ами, страшен е.

 

Защо не трябва да правя секс с непознати

Моята приятелка Дуо Дзъ (много хора казват, че името й е грозно) избяга с някакъв ескимос. Трудно ми беше да си ги представя как правят секс на снежния Северен полюс. Бях съкрушен и реших да си намеря непозната.

Без излишни церемонии направо се награбихме. След като свършихме, започнах да й разказвам за неволите си, чак докато заспахме. На следващия ден, когато се събудих, нея вече я нямаше. Станах от леглото, но нещо не можех да си намеря очилата, цялата стая претърсих, върху леглото, под леглото, по всички ъгли, всички чекмеджета, даже в кухнята и тоалетната търсих, така и не ги намерих. Много се разтревожих, излязох на улицата с голи очи и й звъннах на пейджъра. Най-накрая тя ми се обади. Попитах я, къде са ми очилата? Тя отговори, на ръба на леглото. Няма ги, казах, а тя пак, на онзи ръб на леглото, където си слагам дисковете. Няма ги, цялата стая обърнах, никъде не ги намерих. Попитах я, да не си ги взела ти? Тя отговори, бе ти луд ли си, за какво ми е да ти взимам счупените очила? Казах й, какво да правя тогава? Как да живея без очила? Ще се побъркам! Тя каза, добре, добре, сега се връщам, ще се върна да ти помогна да намериш тъпите си очила, така става ли, ти ме чакай.

Върнах се, значи, в стаята й и кротко зачаках.

 

от сборника разкази „Един ден“ (2009)
превод от китайски: Стефан Русинов

Advertisements

2 коментара

Filed under У Цин

2 responses to “У Цин: Белият плъх

  1. Zdravka Petrova

    Чудесно, млади Стефан Русинов! Прочетох около 1/50 от всичко, достатъчно, за да поднеса своите почитания.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s